Здравейте, на мен се пада приятното задължение да ви разкажа за представянето на българите на Световното първенство за деца, юноши и девойки, което се проведе ноември месец в прекрасния петзвезден хотел Лимра в курорта Кемер (Турция). За съжаление никой от българската група не успя да се класира в първата десятка за възрастта си, но все пак много от нашите представители се представиха добре и показаха потенциал, а освен това си изкараха много весело, което изглежда беше основната цел на много от тях.
За никого не е тайна, че в България всяка година се раждат много талантливи деца и понеже шахът е традиционно популярен спорт в нашата страна, много от тях започват да тренират с идеята да следват стъпките на Веско Топалов. Почти никой от тях обаче не е достатъчно упорит и работлив, за да го постигне и затова имаме доста юноши и девойки на добро средно ниво, но не и големи звезди (с изключение на Киприан Бербатов). Много от нашите таланти не тренират и не играят достатъчно поради липса на финансови средства и качествени треньори или пък поради прекалена заетост с училище и други дейности. Това води до големи пропуски в основните знания, необходими на всеки един сериозен състезател. За съжаление много от нашите младежки национали трябва или да почнат да четат, анализират и работят сериозно, или да се примирят, че няма да постигнат нещо особено в такъв труден спорт, какъвто е шаха. Успехите изискват жертви...
Другите фактори, които пречат сериозно на успехите на българите по европейски и световни първенства са неща от турнирното им ежедневие. Водачът на групата Петър Великов направи всичко по силите си да се спазва елементарен режим и като цяло се справи със задачата. Но не е достатъчно само да се ляга навреме... Ето само част от нещата, които забелязах да пречат на различни състезатели:
1. Ядене на неподходяща храна на обяд преди партия (почти при всички).
Ясно е, че когато сме на шведска маса хапваме малко повече от обикновено, затова е много важно да се яде на обяд лека храна, за да може после да мислим, а не да храносмиламе.
2. Прекалено стоене пред компютъра (почти при всички с лаптопи).
Знам че изкушението да се поиграе Фифа или да се качат току-що направените снимки във Фейсбук или да се види кой ни е коментирал профила в сайт за запознанства е наистина голямо, но все пак компютърът уморява и би трябва да се ползва само за подготовка и малко комунакция с България.
3. Липса на движение и физическа активност (почти при всички).
Шахът е спорт и като всеки такъв изисква перфектна физическа форма и кондиция. Разбира се промяната към по-топъл климат и атмосферата в петзвезден хотел с басейни и палмички силно предразполага към мързел, именно затова беше задължително да се спортува нещо за тонус, примерно бягане по плажа сутрин. Не го правеше почти никой.
4. Изтощаване на психическата енергия в други дейсности (при почти всички по-големи).
Може на състезателите да им е странно, но психическата енергия, която имат по време на партия, е нещо изключително важно. Всякакви игри с елемент на късмет по време на турнир (особено на карти) неусетно изтощават психически. Особено лошо се отразява това на такива дълги турнири, които и без това натоварват психиката много. Постоянни спорове и закачки също не се отразяват особено добре за психическото равновесие по време на турнир. В това отношение често се случва състезатели, които нямат сериозни амбиции в турнира, несъзнателно да пречат на такива с по-сериозни шансове. Разбира се това не е умишлено, но трябва да се има предвид и от едните от другите, за да не се получава негативен ефект.
5. Липса на дневен ритъм.
Нашите състезатели не могат да разберат, че трудно се влиза в суперформа без дневен ритъм на нещата които правят – спане, ядене, подготовка, разходки... Когато всичко е една голяма суматоха, трудно се постигат сериозни успехи.
Водачът на групата не може да отговаря за хиляди неща едновременно, а в случая той изпълнява и функции на треньор. Затова децата трябва още от България да бъдат подготвени какво трябва да правят не само на дъската, но и извън нея.
И въпреки многото пречки, осъзнати или не, нашите играчи се бориха здраво на дъската от първия до последния и със сигурност ще извлекат ценен опит и полезни изводи от състезанието.
Ето и как се представи всеки един от тях:
Петър-Делян Шентов (до 8 г.) стартира блестящо, но не успя да се задържи в челото и в крайна сметка завърши с 5,5/11 на 60-то място от 129 участника. Той е много талантлив и ако почне да мисли повече на партия ще бъде една от бъдещите ни звезди.
Нургюл Салимова (до 8 г. Момичета) за мен е откритието на това първенство. Само на 6 години тя се представи на чудесно ниво и завоюва 6 точки, с което се нареди на 37-мо място. Малката Нургюл си пазеше фигурите доста успешно и неумолимо събираше тези на противничките и. Разбира се е много рано да се каже, но според мен пред нея има чудесни перспективи.
Николай Христов (до 10 г.) за мен е и най-големият успех за България на това първенство. Той до последния кръг имаше шансове за медал и дори след загубата в него остана на престижното 13-то място сред 148 (!) деца. Ники е добре подготвен дебютно, вече има сериозен опит и работата му с Неделчо Чепаринов очевидно дава резултат. И наистина нарастването на значението на дебюта в съвременния шах и успешното прилагане на дебютни знания дори и на малка възраст става реалност.
Доника Шивачева (до 10 г. Момичета) показа, че все още играе силно за възрастта си, въпреки неуспехът на държавното първество. Въпреки лошата си форма в началото на турнира, накрая тя се стегна и се класира на 32-ро място от 83 момичета с 6 точки от 11.
Ана Вълева (до 10 г. Момичета) не успя да разгърне целия си потенциал и остана на 71-во място с 4 точки. Тя е по-малка от Доника и ще има възможност да си подобри представянето догодина в същата група.
Дарио Дерешки (до 12 г.) определено има талант, освен това е и много борбен. Слабото му място са дебютите и ако той натрупа знания, резултатите му ще се подобрят значително. Той старира с две победи и половината му турнир премина в партии с руснаци. След променлив успех той завърши с 50% на 70-то място от 142 деца.
Симонета Иванова (до 12 г. Момичета) беше една от фаворитките ни за добро класиране и през цялото време беше на добри позиции за атака на челото. За съжаление тя навлезе в най-добрата си форма едва последните четири партии, в които беше близо до това да направи 4 победи. Липсата на късмет и ендшпилни умения доведоха 2 нейни спечелени партии до ремита и така тя завърши с 7 точки на 21-во място от 108 момичета. Симонета в момента си сменя дебютите и цялостния си стил на игра към по-открит, с което са свързани и някои други пропуски в играта и. Въпреки това тя има голям за възрастта си опит и добри качества на характера, затова тепърва се надяваме да ни радва с по-големи успехи.
Кирпиан Бербатов (до 14 г.) беше водач в групата си и всички очаквахме от него да постигне висок резултат, но той просто нямаше никакъв късмет и много от спечелените му позиции завършваха реми. Така той остана на 12-то място. Мисля че резултатите му много ще се подобрят ако се избави от съвсем излишните цайтноти, в които изпада.
Ивайло Стоянов (до 14 г.) се класира на 66-то място, като можеше да постигне и повече ако не се беше разболял от грип в края на турнира. Все пак макар и болен той се пребори в последната си партия след много перипетии и завърши с 50%.
Цвета Галунова (до 14 г. Момичета) беше една от най-несериозните състезателки по време на турнира. Може би това и помага, защото тя се представи на добро ниво и завърши 16-та със 7 точки от 11. Все пак тя трябва вътрешно да си намери баланса между шаха и забавленията и тогава ще може да постигне още повече. Имам неясното чувство, че шахът все повече губи приоритет в младежкото и мислене и този момент може да и попречи сериозно.
Деница Драгиева (до 14 години Момичета) направи само 50%, но ги постигна срещу доста силни противнички. Тя стартира чудесно, но загуба от Цвета Галунова в пети кръг и прекъсна добрата серия и тя намери оново себе си чак в края на турнира. Деница играе сериозно шах от доста по-малко време, отколкото повечето и връстнички, затова резултатите и показват добри възможности за развитие. Тя също трябва да се отърве от безсмислените цайтноти.
Сашо Андреев (до 16 г.) стартира чудесно с 4,5/6 и победи силни противници. За съжаление по необясними причини той финишира с много загуби и по-добре да не казвам на кое място се класира. Сашо многократно е показвал какво може и провалите му могат да се обяснят единствено с недостатъчна мотивация и липса на движение и спорт по време на турнир.
Васил Кръстев (до 16 г.) не беше достатъчно подготвен за тази тежка група. Васко има много пропуски в дебюта и въпреки че се бори много здраво, не успя да направи повече от 4,5 точки. В интерес на истината той нямаше и много късмет, но и отношението му към турнира не беше от най-сериозните.
Дарена Сиркова (до 16 г. Момичета) срещна фаворитката в групата си и бъдеща шампионка Дейзи Кори още във втори кръг и имаше напълно спечелена позиция. Дари обаче загуби и оттогава турнирът и тръгна неравномерно, като в партиите с черни тя беше много нестабилна. Въпреки няколко хубави победи с бели, тя не успя да направи повече от 6 точки, с които се класира 36-та от 102 момичета. Предвид липсата на късмет в дебюта, постоянните цайтноти и други преследващи я проблеми, резултатът не е лош, но догодина се надяваме на голямо подобрение.
Тихомир Янев (до 18 г.) има сериозна шахматна сила, но и другите на неговата възраст на такова първенство са на много силно ниво. Решаващи за успеха в тази възраст често стават дебютните познания и психическата настройка. Ако Тихомир поработи в тези области съм уверен, че може да стане гросмайстор до няколко години. На това първество той изигра много интересни партии, някои от които с доста силни противници, и завърши с 5,5 точки.
Павел Янев (до 18 г.) направи само 4 точки, но сътвори много красиви партии. Той е несравним шахматен романтик, като си мислех, че хора като него са живели само в 19-ти век. Дори и в най-скучната позиция Павел може да измисли интресна идея и тази негова фантазия заслужава адмирации.
Асения Димитрова (до 18 г. Момичета) завърши с 4 точки, след като нямаше много късмет и направи пропуски в спечелени позиции. Тази възраст при момичетата е много слабо представена в детско-юношеския ни шах като цяло и дано по-малките ни момичета се развият по-добре, за да запълнят получилата се дупка.
Резултатите не са впечатляващи и отново затвърждават извода, че без сериозен и отдаден родител или мениджър големи успехи не могат да се постигнат. По линията шахматни клубове-шахматна федерация просто няма как да се получи нещо сериозно без постоянна национална шахматна школа.
Return to Официални дискусии за Българския шах
Users browsing this forum: No registered users and 15 guests