Шах форум на България

Има всякакви примери от шахматната история, за родители които по различен начин са поддържали децата си - като мениджъри, треньори, асистенти , или като подбиращи и делегиращи права на подходящи мениджъри , треньори и асистенти. Родителите на трениращите деца в момента са основна движеща сила на шахматния живот в България. Действително някои от тях осигуряват хиляди (понякога десетки хиляди) левове ежегодно обикаляйки спонсори за реализиране подходящ спортен календар на децата си и е нормално да имат по-високи очаквания от шахматните клубове, но има ли ясни граници , които не е добре да прекрачват и обратно каква отчетност трябва да дават треньори и президенти на родителите , които са взели решение да похарчат повече за по-високи резултати.

Ключов въпрос! Има различни опити за решение, в зависимост от политиката на обучаващия клуб.
В "Спартак" възприехме следното:
Родителят има достъп до методиката на обучение и процеса на подготовка на детето му. Няма право да се бърка в нея, но има право на мнение, като окончателното решение взимат съвместно УС и Главният треньор, след консултации с обучаващия треньор.
Участието в състезания и времетраенето на подготовката се определят от обучаващия треньор по аналогичен начин. Родителят няма право да пуска детето си да играе в състезания без разрешение на обучаващия треньор.
Ако има конкретни въпросси, то ще отговоря конкретно.
Основният принцип ни е: ШАХЪТ НЕ Е ЦЕЛ, А Е СРЕДСТВО!