Днес ми се случи неприятна случка. Ще я споделя и би ми било любопитно какво е мнението на четящите за нея.
--------------------------
Преди много години, през пролетта на 1999 г., когато бях учител по шахмат в Станцията на младите техници в Пловдив (днешното ОДК), при директорката ми дошли уважаемите господа мм Любомир Попов (тогава е бил на практика шеф на шахклуб "Локомотив"), шефът на шахклуб "Марица" Димитър Кирчев и счетоводителят на шахклуб "Локомотив" Леонид. Плюли ме безкрайно колко съм бил лош, как съм крадял безогледно, какъв огромен мошеник съм бил и други тем подобни.
Вика ме после шефката и ми описва случая. Разговорът ни тя завърши така: "Вече знам що за човек си. Тези хора ми отвориха очите и затова ще те предложа за директор на мое място, защото аз напускам. Ти ставаш за директор - имаш всички нужни качества." ... така станах директор, а останалото е вече история ...
----------------------------
Днес ми се обажда ... и разбрах следното:
Днес при Началника на Военния клуб в Пловдив отишли уважаемите господа мм Любомир Попов, шефът на "Локомотив" Харалампи Ванев и шефът на клуба в частна полза "Пловдив 64" (с три члена - баща, майка и дъщеря!!!) Димитър Илчев и ме плюли безкрайно колко съм бил лош, как съм крадял безогледно, какъв огромен мошеник съм бил и други тем подобни.
Особено наблегнали на факта, че г-н Георги Енчев събирал баснословни печалби от всички любители на шахмата в Пловдив, като буквално ги обирал с чудовищните 20 стотинки на час за игра на шах (ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, НЕ Е ВИЦ, А НАИСТИНА СА ГО КАЗАЛИ).
.....
-------------------------------
Продължението оставям на вас, защото още съм под емоционален стрес