Извинявам се, че отново ще взема думата, но въпросите, които поставя a_monov действително са от често задаваните, а деятелите на шахмата като че ли отбягват да дават подробни обяснения по тях. Затова с риск да бъда прекалено многословен все пак ще се опитам да дам тук поне част от необходимата информация . Все пак спортът предполага справедливост - както при протичането на състезанието, така и в крайното класиране - а именно това често се подлага на съмнение от страна на родителите на най-младите състезатели.
Предходните ми обяснения за показателя "Бухолц" (и затова, че все пак е по-справедливо при равенство в точките по-предно място да заема този състезател, който, така да се каже, е имал по-трудна програма през време на турнира) бяха във връзка със следните думи :
"""
Накрая "Бухолца" решава, че Пешо видиш ли е бил по-силен от мен защото е играл с по-силни противници. Така де, ама компютъра ги е изтеглил
""
Сега от последвалия реален пример, който дава a_monov, става ясно, че възражения предизвиква не само "Бухолца", но и самият начин на определяне на двойките - кой с кого да играе.
Тук преди всичко искам да поясня, че понятието "жребий", което все още често се използва, е до голяма степен заблуждаващо, тъй като създава впечатление за някаква "случайност" при определянето на двойките. Реално такава напълно липсва. Използваните съдийски компютърни програми не съдържат елемент на случайност - напротив, в тях целият алгоритъм за определяне на двойките е напълно строго (еднозначно) детерминиран в съответсвие с принципи и норми, описани в правилници, приети от ФИДЕ.
Добре е всички заинтересовани лица - млади състезатели, треньори, родители - да знаят, че нито съдията избира между два или повече възможни варианта за двойките за следващия кръг, нито компютърът прави "случаен" избор между такива варианти - напротив, системата е направена така, че да не оставя възможности за никаква "произволност", за да се избегнат подозрения и обвинения. Именно затова сега използваме и компютри - преди това съдиите на ръка правеха жребия, като на една маса пред себе си подреждаха в редици десетки (а понякога - и стотици) лични състезателни картони, след което вадеха един картон и почваха да му търсят подходящ противник, като намерят отделяха двата картона настрани като "двойка" и вадеха следващия картон, за да търсят и на него... Сами разбирате, че по този ръчен начин и при най-висока добросъвестност от страна на съдията всичко ставаше много по-бавно, и имаше много повече възможности за грешки или за произвол.
В замяна на това пък недостатъкът на сегашния компютризиран начин е, че съдията се осланя изцяло на компютъра и понякога дори не се чувства длъжен да разбира същността на самата система, а след като не я разбира, няма как и да я обясни на участниците и на техните родители, когато последните започнат да му задават въпроси от типа "ама защо именно този състезател е поставен в двойка с именно онзи?" (При старата система с картоните аз лично съм имал възможност да наблюдавам как един съдия прави двойките и той дори беше така добър да обясни на какво се основава неговия избор - защото когато всичко е на масата, това може да стане и съвсем нагледно. При сегашната система всичко остава "скрито в компютъра" и затова съдията дори и да иска, просто няма как нагледно да покаже кое е довело до съставянето на именно такива двойки за следващия кръг.)
Освен това трябва да се има предвид, че швейцарската система от вида, който се прилага в момента масово у нас и по света, е предназначена за състезатели с рейтинг. Тя именно така се и нарича, включително и в официални документи, например в сайта на БФШ:
http://chessbg.com/arbiters.php?d=3"Швейцарска система, базирана на рейтинга"
Така че ако имаме някакви сериозни основания да възразяваме срещу така прилаганата система, то те са именно в тази посока: прилага се система, базирана на рейтинга, в турнири за деца, които масово нямат рейтинг (ЕЛО).
Как би могло да се преодолее това несъответствие? Има два начина:
1. Да направим така, че децата масово да имат ЕЛО. В някои страни въпросът е решен, като е смъкната възможно най-ниско долната граница за придобиване на национален рейтинг - в Германия например май е 1000 - при 1800 у нас.
2.Да направим така, че вместо рейтинг да използваме някакъв друг критерий за начално подреждане на състезателите (стартов списък)
Ако приемем, че при неградираните и особено при най-малките състезатели, именно възрастта е един от решаващите фактори за очакваното равнище на един състезател (поне сред родителите на състезателите подобно мнение е доста широко разпространено), то е редно да променим подредбата на стартовия списък и да прилагаме именно този принцип: подреждане по годината и датата на раждане.
Дали това ще доведе до някакви съществени промени в крайните класирания на турнирите при най-малките (и особено при смесени групи с участието на 8 и 10 годишни) ми е трудно да преценя. Все пак ми се струва малко по-справедливо състезателите да се подреждат по годината и датата на раждане, а не по азбучен ред на имената, както е сега. (По простата причина, че азбучният ред на имената допуска всъщност 4 различни варианта на подреждане: по малките имена и по фамилните имена, а подредени съответно на кирилица и на латиница. Изборът на който и да е от тези 4 варианта може да доведе до подозрения, че съдиите или организаторите по този начин осигуряват някакво предимство на "своите" състезатели. Всъщност на последното ДИП в Смолян една от положителните промени в регламента беше, че предварително беше обявено кой именно азбучен ред ще бъде прилаган за всички възрастови групи.)
Какво можем да кажем за случая, описан по-горе така
""
На "Морско конче" два кръга преди края в смесена група 8-10 год. състезател води на друг с 0,5 т. Предпоследният кръг "го тегли" такъв с 1,5 т. отгоре. Прекият му съперник за медал играе с участник с 1,5т. по-малко !!! Първият губи, вторият печели. Разменят си водачеството. В последен решителен кръг "новият водач" вместо да бъде "изтеглен" от по-силен участник (има още двама със същият брой точки) има шанса отново да играе със дете с 1,5т. по-малко. Догонващият този път е с лесен жребий - съперник с 1,5т. отдолу. И двамата печелят срещите си, но класирането вече не се променя.
""
Наистина на пръв поглед изглежда малко странно един и същ състезател два кръга последователно да получи противник от по-долна точкова група. Обаче справка в правилника
http://chessbg.com/arbiters.php?d=3показва, че това все пак е допустимо - и то именно в последния кръг:
"""
B.5 Никой състезатели не трябва да получи едно и също преместване в два последователни кръга.
B.6 Никой състезател не трябва да има идентично премествене с това отпреди два кръга.
Забележка: B2, B5 и B6 не се прилагат, когато се групират състезатели с резултат над 50 % в последния кръг.
"""
Тук под "преместване" се има предвид поставяне на даден състезател в двойка с такъв от по-горна или по-долна точкова група. Виждаме, че според B.5 е предвидено ако даден състезател предишния кръг е претърпял преместване в едната посока (например нагоре), в следващия кръг да не може да претърпява подобно преместване, а само противоположното (надолу)
Обяснението за изключението, описано в "Забележка", е в практическата необходимост: ако преди последния кръг имаме 1 водач в класирането и той се е откъснал пред останалите, на него неизбежно ще трябва да му се намери противник сред състезателите с по-малко точки, независимо от факта, че подобна е била ситуацията например и в предходния кръг.
Както виждаме, системата се състои от доста правила, като изрично са уточнени и случаите, в които са допустими изключения от дадено правило - като целта на изключението е да се осигури спазването на друго, по-важно правило.
Като цяло швейцарската система изглежда по-справедлива при по-голям брой участници - просто защото при по-малък брой участници стават прекалено чести - и привидно трудно обясними - изключенията, които се налага да се прилагат. И като се случи да се струпат в един кръг (или върху един състезател) повече изключения, това почва да прави впечатление.
Ето сега в примера, даден по-горе със смесената група 8-10 г. при момичетата на Морско конче - там са били записани 20 състезатели, а това означава, че като се има предвид очакваното спазване на редуването на цветовете, даден състезател още от самото начало веднага може да очертае за себе си онези 10 състезатели, измежду които ще бъдат подбирани неговите противници в предстоящите 7 кръга на състезанието. Сами разбирате, че от един момент нататък тук вече не остава голям простор за справедлив избор - и този момент обикновено настъпва именно след 5-тия кръг. След първите 5 кръга, от тези 10 с 5 вече си играл, а част от останалите като набрани до момента точки са доста над или доста под тебе, или пък (преди да стигнат до тебе) неизбежно ще бъдат "изтеглени нагоре" от противници с по-голям брой точки. И затова понякога именно в 6-тия и в 7-мия кръг (както това е и в конкретния пример по-горе) остава само възможността да ти се случат някакви "аномалии" - или да те сложат да играеш с повтаряне на цветовете, или да те сложат с някой, който е с повече или с по-малко точки от тебе. Така че изводът, който можем да си направим, е, че просто 20 състезатели са твърде малко за турнир по швейцарска система в 7 кръга. Формално погледнато, при 20 участника са "достатъчни" 5 кръга. "Достатъчни" са за справедливо определяне на победител в турнира. Направете една проста сметка и ще се убедите, че при 20 участника е изключително малко вероятно след петия кръг да имаме двама (или повече) водачи в класирането, които да не са се срещали помежду си, т.е. системата да не им е дала възможност в лична среща да определят кой от двамата е по-силен.
Идеалната система, която предизвиква най-малко възражения, е кръговата ("всеки срещу всеки"), при това с изиграване на по две партии с разменени цветове (една партия с белите и една с черните фигури) - не случайно именно по такава система се провеждат почти всички международни турнири от най-високо равнище (като сегашния в Билбао, например). Такава система действително поставя всеки състезател именно на това място в класирането, което той действително е заслужил с играта си.
Целта на всяка прилагана система е да бъде колкото се може по-справедлива за колкото се може по-голяма част от състезателите. При това поради по-големият интерес, който предизвикват челните места, за предпочитане са системи, които са по-справедливи при определяне на челните места в класирането.
В сравнение с кръговата система, всички останали прилагани системи (швейцарска, елиминиране) могат да бъдат само относително справедливи. И при това не са еднакво справедливи към всички участници. Доста по-справедливи са за състезателите в двата края на класирането - горния и долния. Може да се каже, че за най-горните и за най-долните 10% от участниците швейцарската система е общо-взето справедлива, т.е. поставя ги относително точно на местата, които са заслужили. За останалите 80% от състезателите, заели място в средата на таблицата, швейцарската система е само приблизително справедлива. Това е донякъде оправдано, тъй като състезанията, особено когато са официални първенства, се провеждат основно с цел да се установи кои са най-силните състезатели, а не толкова с цел да се установи за всеки един от състезателите кое точно място заслужава.
Ако се замислите малко по-общо върху същността на различните системи, ще забележите, че швейцарската система стои някъде по средата между кръговата и системите с елиминиране - не е толкова справедлива, колкото първата, но е доста по-справедлива от втората. (При елиминирането можем само за един състезател да бъдем сигурни, че той е поставен от системата точно на мястото, което заслужава - това е заелият първото място. За всички останали състезатели изобщо не е сигурно дали заслужват именно мястото, на което са.)
А относно "враждите", "ежбите", караниците и т.н. няма защо толкова да се безпокоим - това, което цитирах по-горе, е просто нормална дискусия, в която и двете страни са отстоявали своите позиции. Тази дискусия, както виждаме, в случая дори е довела до положителен конкретен резултат: провеждането на турнира "Морски дракон".