Като цяло представянето на нашата група не е толкова лошо, като се има предвид, че най-ниският резултат, постигнат от наш състезател, е 3,5 т. от 9. В групите на други страни, с които можем да се сравняваме, има и по-ниски резултати: Турция има двама с по 3 т. и един дори с 2 т., Румъния и Сърбия също като нас имат поне по един състезател с 3,5 т., дори Русия има състезателка, постигнала само 3 т.
Спорт - Шахмат
Написано от Иван КРЪСТЕВ
Четвъртък, 17 Септември 2009 11:42
От 31 август до 9 септември в град Фермо - Италия се проведе Европейско първенство по класически шах за момичета и момчета от 10 до 18 години. Българската делегация е била съставена от 14 състезатели, от които 7 момичета и 7 момчета. Водач е бил треньорът на националния отбор гросм. Петър Великов от София. Сред участниците е била и 14-годишната Полина Венкова от СКШ “Плевен XXI”, която доби правото за участие в надпреварата, след като спечели сребърен медал от Държавното индивидуално първенство през април в Слънчев бряг. Полина за трета поредна година участва в подобен род състезание. В нейната възрастова група са взели участие 84 състезателки, от които първите 11 по ЕЛО са с коефициент над 2 000. Полина е поставена под №25 в стартовия списък със своето ЕЛО 1 828. Треньорката на плевенския клуб м.с. Христинка Илиева, познавайки конкуренцията, поставя на състезателката си задачата да влезе в двайсетицата.
Полина започва с 2 победи, като втората е над силната рускиня Александра Макаренко. В 3 и 4 кръг тя губи от поставената под №2 рускиня Вероника Лежепекова и от миналогодишната европейска шампионка Филис Османодия от Германия, която на това европейско печели второто място.
В следващите кръгове Полина Венкова записва победи над Даниела Матузо от Италия и веднага след това загуба от Нато Имнадзе от Грузия и Амелия Хуаре от Англия. В последните си две партии българката побеждава Анна-Рита Десома от Италия и Валентина Бауер от Австрия. Тези резултати й определят 28-о място в крайната подредба, което е успешно и добро представяне за плевенчаката. Първа в тази възрастова група е Марсел Ефроински от Израел.
С решение на УС на Българската федерация по шахмат в надпреварата до 14 години в българската делегация е включена и Цвета Галунова от “Виктори” - Благоевград, която през тази година има много добри представяния и записани множество успехи. Галунова не успява да се представи добре и записва 35-о място.От момичетата в българската делегация най-добро представяне прави Мария Васова от Берковица, която миналата година се състезаваше за плевенския клуб. Момичето е 19-о с 5.5 точки в групата до 12 години.
В надпреварата до 10 години българките Николета Господинова и Ана Вълчева са 31-а и 42-а в крайното класиране. До 18 години Йоана Костурска с 3.5 точки е 48-а.
При момчетата голяма надежда се възлагаше на м.м. Киприян Бербатов, който е европейски шампион за миналата година, а тази година с 6.5 точки се класира 7-и в групата до 14 години. В тази група Александър Монев с 5 точки е 31-и.
С големи шансове за медал до 12 години е Димитър Даскалов от ЦСКА, който до 6-я кръг е имал 5 точки, но загуби след това му отреждат 30-о място.
В групата до 16 години Сашо Андреев с 6.5 точки е 9-и, а Евгени Генчев с 3.5 точки е 76-и, сочи статистиката.
До 18 години Тихомир Янев се нареди 15-и, като среща в групата си трима от четиримата гросмайстори в турнира.
В надпреварата до 10 години Владимир Петров с 4.5 точки е на 38-а позиция.
Родителите утежняват ситуацията в големи шахматни състезания
18 Септември, 2009
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ
Началото на учебната година е свързано с много надежди за деца, родители, учители. Спортът е само малка част от света на детето. Чрез прякото си участие в него или чрез преклонението пред своите кумири то се формира като личност и част от обществото.
Наскоро завършилото европейско първенство по шахмат в италианския град Фермо даде отговор на много въпроси и постави нови. Спортната чест на България защитаваха 7 момчета и 7 момичета. Най-добро класиране имат Киприан Бербатов (седми), Сашо Андреев (девети) и Тихомир Янев (петнадесети) в своите възрастови групи. Чудесно стартираха Мария Васова и Димитър Даскалов, които дълго бяха сред претендентите за медали. В последните кръгове обаче те не издържаха в конкуренцията с представители на утвърдени школи - Русия, Унгария, Грузия, Естония, Украйна. Техните нови филиали - Франция, Испания, Израел, също спечелиха медали, а заслугите са на треньори от Източна Европа.
След световните и европейските титли на Кирил Георгиев, Васил Спасов, Веселин Топалов, Киприан Бербатов, Катрин Аладжова, Антоанета Стефанова, Силвия Алексиева-Кола, Мария Велчева от предишни състезания най-лесно е да се говори за отстъпление и да се прави критика. Но не всичко се измерва с титли, медали и почетни стълбички. За да се предпазим от пагубен национален нихилизъм, е добре да си спомним и за другите медалисти - Петър Великов, Крум Георгиев, Мариян Бойчев, Валентин Йотов, Вера Пейчева-Юргенс, Мая Коен, Любка Георгиева, да се сравним с водещите страни, с нашите съседи, да видим какво правят и какво не правят те.
На европейското първенство в Италия Русия спечели 3 титли, Полша и Израел - по 2, Унгария, Франция и Армения - по 1. Сребърни и бронзови медали взеха представителите на Холандия, Испания, Германия, Швеция, Украйна, Беларус, Грузия, Азербайджан. Всички тези страни са имали или световни шампиони, или претенденти за титлата.
Компетентни мнения за представянето на българските участници изказаха утвърдени наши треньори, извели до шампионски титли свои възпитаници.
Иван Стойнов: "Тези поредици от загуби, които претърпяха част от нашите състезатели, са резултат от слаба психологическа устойчивост. Трябва сериозно да се помисли в бъдеще в делегацията да има професионален психолог, който да помага в такива тежки ситуации. Той трябва преди състезанията да се е запознал достатъчно добре с децата и да е определил техния психологически профил. Липсата на конкуренция в отделните възрастови групи в България е една от причините нашите представители на големите първенства да не са подготвени за адекватна реакция след загуба. Другата причина е, че повечето състезатели са без треньорите си, а родителите в повечето случаи само утежняват ситуацията. Не можем да очакваме повече от нашите представители с оглед на положените усилия и вложените средства за тяхната подготовка.".
Любомир Сирков: "Докато в другите спортове често се говори за издръжливост, имат си дори специални тренировки за издръжливост, в шахмата като че ли този въпрос се подценява в литературата, а от там - и в практиката. На следващите европейски и световни първенства нашите състезатели, за да се почувстват и да заиграят действително като национални състезатели, трябва да получат по-солидна подкрепа от институции на национално равнище. А не главно от семействата си, от клубовете и евентуално от общината, в която живеят, както е досега."
Калин Каракехайов: "Едни не си вярват, а други си вярват твърде много и се пренатягат, но като цяло в това е проблемът. Трябват спокойствие и реализъм, но не е лесно за по-малките особено и за тези, на които им е първо първенство навън. Имаме много играчи с потенциал, но само трима да го демонстрират от 14 с крайния си резултат, не е нормално."
SvetlaYordanova wrote:На мен ми е интересно дали "авторите" на цитираните във в-к "Монитор" мнения са дали съгласието си да бъдат копирани от този форум? Защото ако не са,не мисля ,че е редно да бъдат публикувани.
bob wrote:Няма авторско право на мнения, а и Интернет е свободна зона.
СКЪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,
Статията във в. “Монитор” “Училищният звънец бие и за спортните ръководители” предизвика реакцията на участниците във форума на сайта chessbgnet.org. Като неин автор и колега на дискутиращите, считам за свой дълг да изкажа некои съображения.
Когато поех ангажимент към вестника да водя всяка събота шахматна рубрика изискването беше тя да бъде в раздел “Игри” и в размера на половин страница. При всеки човек има професионални деформации, независимо от областта, в която работи. С натрупването на професионален опит всеки журналист започва да търси проблемите и да ги отразява според своите представи. В резултат на това аз превърнах рубриката от чисто развлекателна в информационна и с известна педагогическа насоченост. Стремя се да пиша по въпроси, които няма в другите медии, да предлагам партии с учебен характер. Те са адресирани преди всичко към тези, които нямат възможност да тренират в клубове и да контактуват с по-силни играчи. С цел да популяризирам шахмата понякога търся сензации, но от световния, а не от българския шах, за да привлека вниманието на нови хора.
В момента у нас три вестника - “Монитор”, “Телеграф” и “Дума”, имат веднъж в седмицата шахматна страница. Други - “Стандарт”, “Експрес”, “Сега” имат всеки ден рубрика в по-малък обем . Лично аз се стремя да има баланс между международен и български шах, между исторически състезания и турнири от последните седмици. Известен ми е и ефектът от публикации за децата както върху самите тях, така и върху треньори, родители, учители.
При отразяването на европейското първенство за деца се стремях да бъда обективен, доверих се на факти и на мнението на доказани специалисти. Като човек с двадесетгодишен журналистически опит мога да ви кажа, че проблемите изглеждат по различен начин от мястото в което е агитката с шалчетата, от футболния терен, от скамейката на треньора, от ложата на ръководителите, или от журналистическите банки. Така е и в шахмата. Освен от изброените гледни точки аз съм ги възприемал и от позицията на родител.
При дискусията около въпросната статия не съм изненадан, че не се коментира нейната същност, а подзаглавието. Логично е, че точно Любомир Сирков реагира аналитично. Освен че е професионалист, той е и родител, при това на една от най-перспективните и вече доказани наши шахматистки. Моето мнение е близко до мнението на всички участници в дискусията, но има малки различия.
ПОДЗАГЛАВИЕТО ПРОМЕНЯ СМИСЪЛА НА МНЕНИЕТО
Иван СТОЙНОВ: “За съжаление извадено от контекста и изведено като подзаглавие “Родителите утежняват ситуацията в големи шахматни състезания” от автора, напълно променя смисъла на моето мнение”.
Заглавието и подзаглавието, а понякога и надзаглавието, има различни цели, които са съобразени с вестника, проблема, очаквания ефект, личности, история , международно положение. В съвременната журналистика доминира новинарския подход. Освен него има и психологически, комерсиален. Понякога, за съжаление, и дезинформационен. Като човек, който все пак е свързан с шаха, аз се стремя да насоча вниманието към тема, която е важна, но подценявана, и в перспектива да бъде обсъждана. В този смисъл Иван Стойнов е прав, че може би се е получило някакво изместване от най-важното. Можеше да има и друго подзаглавие, което не зная дали би се харесало повече. Възможни бяха следните варианти:
1. Слаба психологическа устойчивост на българите.
2. Търси се психолог за тежки ситуации.
3. В България няма шахматна конкуренция.
4. Неадекватни реакции след загубени партии.
5. Родители изместват шахматни треньори.
6. Не чакайте нищо от българските шахматисти.
7. Никой не се грижи и не плаща на шахматни таланти.
8. Държавните институции забравиха талантливите деца.
9. Разминаване между възможности и резултати.
Все пак в статията е цитирано цялото мнение на Иван Стойнов и интелигентният читател може да си направи изводи не само от подзаглавието. Винаги съм уважавал професионалните и човешки качества на братя Стойнови. Бяхме заедно в “Академик”, били сме заедно и съдии, а когато аз съм бил съдия, а те състезатели, всичко е било феърплей. Ако все пак аз съм те обидил с нещо в тази статия, Иване, моля да бъда извинен.
СЪГЛАСИЕ ЗА ЦИТИРАНЕ НА МНЕНИЯ ОТ ФОРУМА
Светла ЙОРДАНОВА: “На мен ми е интересно дали “авторите” на цитираните във в-к “Монитор” мнения са дали съгласието си да бъдат копирани от този форум?”
Тази позиция е доста нестандартна. Ако я следваме, трябва да приемаме на нож сутрешните предавания на повечето телевизии, в които има преглед на печата. Чрез интернет се използват изявления и коментари на световноизвестни личности с цел информацията за тях да стигне по-бързо до читатели, зрители или радиослушатели. Много е трудно, а може би невъзможно, да се иска съгласието на Каспаров и Карпов при публикуването на тяхното мнение за мача в Билбао, например.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ
Светла ЙОРДАНОВА: “Никой няма право да те цитира в някакъв вестник, ако не си дал съгласието си”.
В дискусията се твърди, че някои хора не са наясно с правата и задълженията на журналистите. Не е добре да се стеснява кръгът само около журналистите. Можем да учредим инициативен комитет и да основем Движение за права и задължения. Тогава треньори, състезатели, съдии, родители, журналисти, спонсори, ще си седнат по местата и ще се вижда всичко дори от последния ред.
Интересен пример имаше в редакцията на в. “Земя” преди около 15 г. За шахматната рубрика се получаваха по близо 350 писма на седмица. Сред най-редовните читатели беше участничка от Плевен, която освен че се интересуваше от шах правеше и доста интересни коментари и предложения. Те бяха цитирани редовно на страниците на вестника. Това фаворизиране дори предизвика раздразнението на други читатели. Но в името на шаха възприетата линия продължи. И тази участничка никога не искаше специално разрешение за да се цитира нейното мнение.
ЛИПСАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ
Любомир СИРКОВ: “Не отделните състезатели и не техните родители са виновни за това, че в тяхната възрастова група в България те не срещат достатъчно силна конкуренция”.
Конкуренцията е една от важните предпоставки за развитието на всеки състезател. Тя се създава чрез масовост, повишаване на спортното майсторство и добре организиране на спортно-състезателната дейност. В България като по-малка страна трябва да се търсят системи, по-различни от тези в големите и водещи в шахмата страни. Учудващо е, че в републиканските първенства не се търсят системи, които да срещат най-добрите шахматисти от различните възрастови групи. Оправданието, че световните и европейските първенства се провеждат едновременно за всички възрасти е неубедително. Трябва да се даде шанс на Николай Христов, Димитър Даскалов, Киприан Бербатов да играят при по-големите. А това се постига като първенствата се провеждат по различно време. Едновременно да бъдат до 8, 12, 16 г., а по-късно пак едновременно до 10, 14, 18 г. Системите, времето и мястото на провеждане се утвърждават от специалисти в различните комисии на БФШ. Само че федералните сили в българския шахмат трябва да се съобразяват с опита на повече хора, а също и с историята на този спорт, както у нас така и в други страни.
В заключение, искам да ви предложа да обединим усилията си за да създадем по-добри условия за развитиета на българския шах. Да има синхрон между сайта chessbgnet.org, печатните меди, клубовете, треньорите. Нека организираме среща на всички, които искат да споделят своя опит. Ако предложите нещо конкретно и конструктивно, винаги ще го публикувам на страниците на “Монитор”. Така то ще стигне до хора, които могат да решат проблемите. На българския шах са необходими нови хора. Очаквам вашите снимки, интересни теми на
e-mail: chessvip@abv.bg.
Владимир ПЕТРОВ
Return to Международни турнири
Users browsing this forum: No registered users and 8 guests