Kalin wrote:Предполагам, има ви въобще исторически данни за това?
Да, има. Направени са официални правила, защото по едно време съществували различни версии в отделните страни, и дори в самата държава, и всеки играел по негови си правила... Това било много объркващо, а по-важното било, че не можело да се гради теория, тъй като тя би се оказала безполезна при някой друг вариант на играта. Затова уеднаквили правилата, и добавили някои нови, което позволило да се развие и теорията - наистина революционна крачка! Приети били първо в Италия. Разбира се това не е еднократен акт, а дълъг процес. Първоначално например, дамата била най-слабата фигура - движела се подобно на царя (по едно поле), но само по диагонал! Офицерът пък "стрелял" само през едно поле по диагонал... Казвам "стрелял", тъй като в Сатранджа, "офицерът" не е офицер (или епископ, както се превежда от английски), а боен слон - със стрелци, разположени на площадка на гърба му, което обяснява странния му обсег на действие... Оттам и на руски офицер е слон.

Съществуват запазени няколко партии между арабски шахматисти, които биха изглеждали доста странни и непонятни днес - с тромавите ходове на фигурите... С новите правила тези две фигури станали далекобойни, и изведнъж дамата станала най-силната фигура на дъската! Това изменило коренно характера на борбата. Въвели се и правилата за двоен първи ход на пешката, както и за произвеждане на пешка във фигура, при достигане до крайните хоризонтали. Направено било, с цел борбата да е по-динамична, а ремитата по-редки. По-късно били въведени и правилата за рокадата, правилото за пат, а още по късно - и за 30-те, и 50-те хода, също и някои правила за провеждане на самата партия - днес правила на FIDE. Най-късно било въведено правилото за вземане на пешка ан пасан, мисля.
