Точно това е имал предвид Фишер, а не, че Морфи е най-силният. Изказването на Фишер очевидно е метафорично и не бива да се разбира буквално.
Иначе, като говорим за Морфи, според мен неговият стил е доста еднообразен (мое мнение!). Дърпа чергата постоянно към тактическо развитие на играта, търси открити позиции, директен сблъсък още в първите ходове, раздаване на фигури с цел развитие и светкавична атака на противниковия цар, който в повечето случаи дори не успява да рокира. С една дума, надлъгва противниците си все по един и същи начин - с изпреварване в развитието чрез жертви на фигури. Вижте например партиите му срещу Андерсен. Може и да има изключения, разбира се, но в повечето случаи нещата се развиват по един и същи начин. Накрая противникът му винаги се оказва в предматова ситуация, макар и с една-две фигури повече, но неразвити и неучастващи в играта.
Според мен, Морфи е усетил този прийом в играта и го експлоатира до дупка, докато другите се усетят, че лапането на пешки и фугири не води гарантирано до победа. Да откриеш този закон в шаха и да го приложиш успешно в играта си през 18-ти век (без Rybka и компютри) е наистина революционен скок, който може да бъде реализиран само от изключително талантлив и работлив играч (неговите "хватки" не са постигнати случайно все пак, а в резултат на усилен труд). Жертвите му не са безпочвени и спекулативни, разбира се, просто невинаги е добре да се приемат. Имат си своето основание и дори Каспаров ги признава (може би Каспаров е човекът, който е постигнал най-високия връх в този стил на игра, особено на младини). Откриването на такива атрактивни варианти със залъгване и опиване на противника е страхотен талант, който Морфи очевидно е имал в изобилие. Затова и повечето му партии се решават още в дебюта. Ако се направи статистика на цялото му творчество, може да се окаже, че средната продължителност на негова партия е 17-18 хода.
Малко след Морфи се усещат, че развитието е фундаментално важно и се стига до други догматически крайности като например правилото, че повтарянето на няколко хода с една и съща фигура в дебюта е престъпление.
Накрая идва Алехин, който настоява, че позицията е определяща (това е модерният възглед) и че няма никакво значение колко пъти с повторил ходовете си с една и съща фигура, щом позицията го изисква. Доказателство - самата защита Алехин, която от гледна точка на този възглед си изглежда жива ерес.
Така че, всички са велики, но има няколко, които са променили законите на играта. Интересно ми е да науча мнението на другите кои са според вас тези шампиони и кой с к каво е допринесъл. В този смисъл, ако използваме това като критерий, мисля, че такива като Еве, Тал и Петросян остават по-назад просто като велики играчи, по-скоро отлични изпълнители на законите, отколкото като законодатели. Кои са според вас законодателите и кой какъв закон е написал?
Пак според мен, след Алехин свършва законодателният период в шахмата.