Шах форум на България

Шахматният елит на Европа се спаси в Южна Америка
11 Септември, 2009
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ


Шахматните олимпиади винаги са били незабравим празник за участниците и многобройните почитатели на древната игра. Тъжна страница в нейната история обаче е олимпиадата в Буенос Айрес през 1939 г., от която сега се навършват 70 години. Тя съвпада с избухването на Втората световна война. Това се отразява както върху самото състезание, така и върху съдбата на много от великите шахматисти.

Очаквало се в турнира да вземат участие повече от 40 отбора от Европа и Америка. Организаторите имали намерение да осигурят за състезанието всички големи играчи и преди всичко участниците в знаменития АВРО турнир от 1938 г.

Въпреки очакваните 40 отбора в турнира участват 27, но и това било рекорд за подобни състезания. Дебют на олимпиадите направили 11 страни - 10 американски и една европейска (България). Голямото разочарование за организаторите било отсъствието на отбора на САЩ, победител в 4 предишни олимпиади. Домакините не успели да изпълнят финансовите условия на американците. В Аржентина не пристигнали и силните отбори на Унгария и Югославия. Големите звезди на състезанието били световният шампион Александър Алехин, Хосе Раул Капабланка и Паул Керес.

За първи път отборите били разпределени в 4 полуфинални групи, като първите 4 се класирали за финала. Останалите отбори продължавали в "утешителен турнир" за купата на президента на Аржентина д-р Роберто Ортис.
Снимки: CHESSBASE.COM

Александър Алехин е лидер на френския отбор по време на олимпиадата в Буенос Айрес. Тук, в аржентинската столица, той отнема световната титла на Капабланка 12 г. по-рано.



В деня на първия кръг от финалния етап - 1 септември 1939 г., дошло съобщението, че в Европа е започнала войната. Английските шахматисти веднага прекратили участието си, защото Англия обявила война на Германия, и заминали за родината си. Много от участниците, сред които Алехин и Тартаковер, настоявали да бъде изключен немският отбор. Франция и Полша отказали да играят с Германия. От своя страна към германските шахматисти се присъединили чехите, които играели на олимпиадата като протекторат Бохемия-Моравия, и отказали да играят с Полша и Франция. Съдийската колегия решила във всички неиграни мачове да бъде присъден равен резултат 2:2. След 11-ия кръг към бойкота срещу германския отбор се присъединила и Палестина. Тогава президентът на Аржентинската шахматна федерация Де Мауро решил в мачовете Аржентина - Палестина и Германия - Палестина да се присъди равен резултат. Така шест мача от финала не се играли, което оказало влияние върху крайното класиране.

Съдбата на шампионската титла се решила в последния кръг. Германия завършила наравно с Холандия 2:2, Полша разгромила Дания с 3,5:0,5, а Аржентина победила Естония с 2,5:1,5. Това оформило крайното класиране: Германия 36 т., Полша 35,5, Естония 33,5, Швеция 33, Аржентина 32,5, Чехословакия 32, Латвия 31,5, Холандия 30,5, Палестина 26, Франция 24,5.

В утешителния турнир първо място разделили Исландия и Канада, но след като исландците били спечелили директния мач между двата отбора, те получили купата на президента на Аржентина. Отборът на България заел 5-о място. В него играли Александър Цветков, Олег Нейкирх, Александър Кипров, Михаил Кантарджиев и Емил Карастойчев.

Златен медал за най-добър индивидуален резултат получил Капабланка с 8,5 т. от 11, следван от Алехин със 7,5 от 10. На другите дъски победители станали Мигуел Найдорф (Пол), Лудвиг Енгелс (Гер), Гунар Фридеман (Ест), Исаяс Плеси (Арж).

След олимпиадата много от участниците не се завърнали в Европа, а останали в Южна Америка. Сред тях били целият отбор на Германия, поляците Мигуел Найдорф, Паулино Фридман и Францишек Сулик, Гидеон Щалберг от Швеция, Моше Черняк от Палестина, чехите Карел Скаличка и Иржи Пеликан, Маркас Луцкис от Литва. Много от тях били евреи. Купата "Хамилтън-Ръсел", спечелена от Германия, също останала в Аржентина до края на войната и в очакване на подновяването на шахматните олимпиади. Това става след 11 г. в Дубровник.