Page 1 of 1

Posted: Tue Mar 18, 2008 4:31 am
by Advertising

Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Tue Mar 18, 2008 4:31 am
by Kalin
Споделете вижданията си как трябва да се рапредели времето на начинаещ, който тренира шах и как това се променя с израстването му :) Примерно може условно да се раздели Дебют/мителшпил/ендшпил - как според вас трябва да си разпределя времето трениращ със сила 1600, 1700, 1800, 1900, 2000, 2100, 2200, 2300, 2400 :)

Приемаме че той е хармонично развит шахматист и няма ясно изявени силни и слаби страни...

Започвам тази тема, защото чувам много различни мнения за изучаването на ендшпила от различни треньори. Някой твърдят, че оттам трябва да се почне, а други, че това почти не е необходимо? (да, даже и такова нещо чух...)

Вие сте :)

Posted: Tue Mar 18, 2008 5:35 pm
by Advertising

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Tue Mar 18, 2008 5:35 pm
by sirkov-L
Интересен въпрос, макар че някак си доста смехотворно звучи това:
шахматист с ЕЛО
1600, 1700, 1800, 1900, 2000, 2100, 2200, 2300, 2400

който при това да е
хармонично развит шахматист и няма ясно изявени силни и слаби страни

Няма такъв шахматист и няма и да има. Обикновено един шахматист остава на ниво от около
1600, 1700, 1800, 1900, или 2000 (че и повече), именно защото има определени
ясно изявени ... слаби страни.

Според мен дори и за шахматисти от ранга на Топалов не винаги може да се каже, че са "хармонично развити" - например и при него напоследък сякаш се очертава когато губи, да губи по приблизително един и същ начин, а когато печели - също да печели по приблизително един с същ начин.

А съотношението между дебют, мителшпил и ендшпил трябва да се решава на основата на практическата състезателна целесъобразност: преглеждаш последните 10 загубени партии на този шахматист и ако видиш, че от тях 5 е загубил още в дебюта, значи трябва да се наблегне на дебюта.

Отделно по въпроса за ендшпила: за съвсем младите играчи е добре да играят така, че да не им се налага нито да печелят, нито да губят в ендшпил.

Такъв съвет мога да дам аз като един сравнително начинаещ треньор :lol: .

Posted: Mon May 05, 2008 8:51 am
by Advertising

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Mon May 05, 2008 8:51 am
by Bobbylon
Не съм треньор, и затова едва ли е коректно да давам мнение, но реших да се включа по въпроса с ендшпилите. Аз твърдо споделям мнението, че именно оттам трябва да започне да се изучава играта. На подобно мнение е бил и Капабланка. Известна е и сентенцията: "Щом не умееш да контролираш няколко фигури в ендшпила, как искаш да се научиш добре да боравиш с 16?" 8-)

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Mon May 05, 2008 9:16 am
by Kalin
Има логика :) По принцип от гледна точка на треньора е чудесно да се започне от ендшпилите, само че за децата те понякога са много безинтересни в началото и трябва да се избере подходящ момент, за да не се отегчат прекалено :)

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Mon May 05, 2008 9:49 am
by Bobbylon
Това за интереса е съвсем вярно! Въпроса за мотивацията е важен тук. Иначе не зная наистина каква е рецептата за приковаване вниманието на дете към безкрайните, изпълнени със суха логика ендшпили, когато то иска битки с купища фигури и дами на дъската...

Подобна е задачата и на учителя по български език или математика например. Първо трябва да научим азбуката за да започнем постепенно да пишем букви, думи, изречения (шахматни комбинации), за да стигнем до завършените съчинения и теми (аналог на цяла партия), че дори стихове! Първо учим цифрите, после да смятаме, за да стигнем до диференциални и интегрални уравнения или други операции от висшата математика! Изучаването на всяка наука и каквото и да е умение започва с нещо просто, и с постепенно усложняване и комбиниране се достига до майсторството! А, какво по-просто от цар и пешка срещу цар? Или заменете пешката с дама... с топ... с два топа... 8-)

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Wed May 14, 2008 11:21 am
by Kalin
Много правилно :)

В първите 1-2 години ако искаме сериозни резултати, важното е да се привлече силно вниманието на детето към шаха .... :)

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Wed Mar 04, 2009 8:17 pm
by chessman
Съвсем правилно !!! :)

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Fri Mar 20, 2009 2:05 pm
by atakurt
Не се надлъгвайте взаимно! Шах се учи през първите 40 дена. Звучи смешно, но е факт! Тогава и става ясно ще го бъде ли или не питомецът! След 40-ия ден следва само затвърдяване на наученото + дебютна подготовка + придобиване на опит.

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Fri Mar 20, 2009 6:23 pm
by orlin
atakurt wrote:Не се надлъгвайте взаимно! Шах се учи през първите 40 дена. Звучи смешно, но е факт! Тогава и става ясно ще го бъде ли или не питомецът! След 40-ия ден следва само затвърдяване на наученото + дебютна подготовка + придобиване на опит.

Пълни глупости! :D Всичко е тактика!

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Sun Jun 14, 2009 9:29 pm
by JORO555
Според мен ако шахматистът е на ниво 1700-2000,и отделя 5 часа на седмица за теоретическа работа,съотношението трябва да е 2:1:2
Че ендшпилът е важен-спор няма,ама каква полза от ендшпилни знания,ако не стигаш до него в партиите си и се предаваш в мителшпила? :lol:
На начинаещо ниво може би съотношението трябва отново да бъде същото-или леко променено.Хубаво е да се развива умението за координация с малко фигури,но всеки,който е работил с начинаещи,ще се съгласи с мен,че комбинациите и дебютните уловки понякога оставят много дълбоко впечатление / особено при по-малките/ и действат като мотивиращ фактор.
За 2200+ не коментирам-последният ми публикуван рейтинг беше 2180 :lol: :lol:/ и то преди години/

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Mon Jun 15, 2009 3:33 am
by atakurt
JORO555 wrote: Че ендшпилът е важен-спор няма,ама каква полза от ендшпилни знания,ако не стигаш до него в партиите си и се предаваш в мителшпила?


ОТГОВОР:
Ендшпилните знания са полезни поради това, че възпитават усета към мисленето със схеми (или, съгласно Лао Дзъ, Целта не е целта, а пътят към целта). А мисленето със схеми е основният елемент в мисленето на гросмайстора.

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Thu Jun 18, 2009 1:44 am
by Bobbylon
JORO555 wrote:Че ендшпилът е важен-спор няма,ама каква полза от ендшпилни знания,ако не стигаш до него в партиите си и се предаваш в мителшпила? :lol:

Отново се намесвам, с ваше позволение. ;) Ако някой изпитва сериозни затруднения да достига до ендшпил, то препоръчвам да се заеме с друг спорт или игра - "Не се сърди човече" например! :lol:

Сега малко по-сериозно. Подобна е позицията относно ендшпила на голяма част от критиците на становището, че той трябва да се изучава в началото. Това е и едно много удобно оправдание и за онези, които предпочитат да минат без него, или просто ги мързи. :D
Дебютната теория и мителшпилната тактика били много по-важни, а тяхното безупречно владеене до голяма степен обезсмисляло ендшпила... Такова едно съждение веднага бива опровергано от следните аргументи: та нали всички стадии на играта са ориентирани към мисълта за ендшпил, настъпването на който витае във всеки един момент - и в дебюта, и в мителшпила държим сметка за последствията от сдвоени, проходни, изолирани, напреднали пешки; стремим се да разменяме конете за офицери; да създаваме открити вертикали за тежките фигури; оценяваме последствията от смяна на дамите... Всичко това се прави с ясното съзнание, че тази фаза на играта ще настъпи. И ако за някого ендшпила е само мъгляво понятие, досаден стадий на играта, в който само практически се реализира отпреди придобитото преимущество, рискува да бъде неприятно иненадан. Ендшпилът е пълен с обрати. Без знанието кой ендшпил е спечелен, и кой загубен, не бихме могли да оценим правилно последиците от коя да е комбинация - все едно вървим по път без цел и посока... А дори да знаем кой ендшпил се печели, и кой не, важно е и да можем технически да реализираме спечеления ендшпил, или да фиксираме реми, ако сме слабата страна. Куриозни примери за това много! За треньора това е пределно ясно, но за възпитаниците му - не съвсем... :roll: С подобни доводи биха могли да се мотивират начинаещите играчи в изучаването на ендшпила. ;)

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Thu Jun 18, 2009 8:18 pm
by JORO555
Bobbylon wrote:
JORO555 wrote:Подобна е позицията относно ендшпила на голяма част от критиците на становището, че той трябва да се изучава в началото. Това е и едно много удобно оправдание и за онези, които предпочитат да минат без него, или просто ги мързи. :D
Дебютната теория и мителшпилната тактика били много по-важни, а тяхното безупречно владеене до голяма степен обезсмисляло ендшпила...С подобни доводи биха могли да се мотивират начинаещите играчи в изучаването на ендшпила. ;)

Г-н Спасов,по-добре вземете да изчетете всичко,което съм пуснал по повода преди да давате каквито и да е квалификации.Не помня да съм твърдял,че ендшпила НЕ ТРЯБВА да се изучава в началото
viewtopic.php?f=28&t=614
Г-н Куртенков твърди,че ендшпила носи мислене със схеми/абсолютно съгласен съм с него,дори смятам,че и дебютите трябва да се изучават като схеми/,в друг пост той твърди,че най-важен е прехода от дебют в мителшпил/ отново съм съгласен,че е особено важен елемент/....май най-накрая ще стигнем до мнението,че всичко е важно и не бива да се дава особено предимство на една фаза на играта пред другите.
Та да си дойдем на думата-опитайте се да направите една детска група от 30 деца,които непрекъснато "тормозите" с ендшпили.Направете се на велик НЕНАЧИНАЕЩ треньор .Готов съм да се обзаложа,че в скоро време няма да останат и пет деца в групата,като поне три от тях ще продължават да се занимават под давлението на родителите си,но не и по собствено желание. ;)

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Fri Jun 19, 2009 5:12 pm
by atakurt
Горният пост е точен. Само ще конкретизирам:
1. Най-важният етап в партията е връзката между дебюта и мителшпила.
2. Основната полза от ендшпилното изучаване е привикването към мисленето чрез схеми.
3. Единствено правилният методически подход е балансираният. Слабите тактически ученици трябва да се занимават с тактика, слабите дебютно - с дебюти и т. н., защото скоростта на един керван е равна на скоростта на най-бавната камила.
Има прекалено много тънкости в обучението, за които никой млад треньор не се и досеща, че съществуват. Затова и млад треньор на високо ниво НЯМА, НЯМА и да има.
Ще добавя и факта, че при малка възрастова разлика учениците не изпитват уважение към учителя си, а го възприемат като почти връстник. Това пречи на треньора да упражнява необходимия контрол.
Старите треньори пък не са в час с компютрите и затова не са ефективни.
Изключително много, ама много ми е смешно (а и тъжно) как едва ли не всеки в този форум се смята за разбиращ от треньорството. Сещам се за футбола, от който всички разбираме :)
.... чакам г-н Сирков да даде някоя и друга поговорка за жадни мечки ....

Re: Разпределение на тренировките за различните стадии на играта

PostPosted: Fri Jun 19, 2009 8:46 pm
by sirkov-L
Е, щом ме чакате, ето поредната доза мечешки поговорки (но не "мечешки услуги"!)
"Мечка с мравки не се насища." (и "Всеки мечкар своята мечка хвали")

Не знам дали е тъжно, или смешно, но според мен е съвсем нормално всеки, който има някакви впечатления от треньорската дейност (независимо дали като изпълнител или потребител на такава) - да ги сподели.

Като шахматисти всички ние участваме в една публична дейност, и всяка такава дейност се извършва в условията на откритост.

Тук вече доста неща се казаха и за "изучаването на ендшпила", и за "връзката между дебюта и мителшпила" .
Моите впечатления и за едното, и за другото са, че и двете вече прекалено много са пропагандирани в най-различни публикации и са се превърнали в клишета, които твърде много хора просто повтарят, защото не могат или не желаят да измислят нещо по-различно.

Моите впечатления са, че:
1. Ендшпилът е нещо прекалено сложно и фино, за да занимаваме с него начинаещи деца. Разбира се, с основни принципи, например като ролята на проходните пешки и на царя, трябва да ги запознаем. Но ефективността от преподаване и усвояване на всякакви други конкретни ендшпилния знания е доста ниска. За разлика от дебюта, където изграждаме "дебютен репертоар" и всяко придобито знание почти веднага може да влезе в употреба, голяма част от ендшпилните знания остават неизползвани. (Например дори и на активни състезатели им се случва да играят по един офицерски ендшпил или по един конски ендшпил не по-често от веднъж на две години...)

2. Самото деление на играта на фази ("дебют", "мителшпил" и "ендшпил"), въпреки, че е утвърдено в литературата, се възприема трудно от начинаещите деца и не винаги им помага да постигнат по-добри резултати. За децата е естествено да играят "на един дъх", и ако почнат да разсъждават "до този ход бях в дебюта, сега от следващия почвам мителшпила", това почти винаги ги води до изиграване на грешен ход ( често - именно в този момент). Треньорът обикновено забелязва това и почва да им набива в главата за "връзката между дебюта и мителшпила". Какво се получава : на децата първо им внушаваме, че играта се състои от някакви отделни фази (с трудни за произнасяне имена), после пък почваме бавно да се опитваме да възстановяваме цялостното протичане на партията, като им показваме как между фазите имало връзка, ама тази връзка била всъщност най-трудното, на което цял живот ще трябва да се учат... Всичко това обърква децата. За възрастни може и да е подходящо, но не и за деца (до 12 години например). За деца може би е по-добре да им представяме нещата така: първо има подготвителна фаза (когато още не е ясно кой ще победи), после има и решаваща фаза (в която това вече става ясно). Толкова.

Иначе като цяло съм съгласен с atakurt, че
"Единствено правилният методически подход е балансираният"
(само може би по-правилно е да се каже "балансиращият").
В този смисъл не може да се съгласим, че за цели категории шахматисти "съотношението трябва да е 2:1:2", както предлага JORO555.