След смъртта

[sweet_sisi]

Какво според вас става, след като умре някой човек?

[Garnizov]

Погребват го. И съм чувал, че душата му броди 40 дни и след това пак се вселява в друго тяло.

[Garnizov]

Ама това са някакви измишльотини според мен.

[sweet_sisi]

Не знам, аз винаги съм вярвала, и все още вярвам, че има задгробен живот. Ама ще е някво ужасно да вярват цял живот в това и накрая като умреш - черно пред очите ти и това е ...

[Garnizov]

Вярно. А пък първо идва тунела преди черното. И ако минеш тунела, отиваш в задгробния хубав живот, ако не го минеш, значи някой в този момент те съживява.

[Garnizov]

А пък веднъж гледах по discovery, една жена я е блъснал камион и я е разкъсал и после лекарите са я зашили и тя се съживила и казва, че има тунел.

[Bobbylon]

Погребват го. И съм чувал, че душата му броди 40 дни и след това пак се вселява в друго тяло.

Според християнската религия (може би само православното християнство - не знам), това е така - на 40-тия ден има панахида, само че душата не се вселява в друго тяло, ами отива в рая или чистилището - според греховете.

[Peach]

След като умре някого, следва много мъка и печал... ама знае ли човек, може там да му е по-добре

[Bobbylon]

Не знам, аз винаги съм вярвала, и все още вярвам, че има задгробен живот. Ама ще е някво ужасно да вярват цял живот в това и накрая като умреш - черно пред очите ти и това е ...

Вярата в задгробния живот е едно от най-странните черти на човешката психика. Първопричината за него е опита на човека да осмисли земното си съществуване с някаква по-велика цел от простото раждане, щъкане по земята и изгниване в същата тази земя. Древните не са виждали особен смисъл в този кръговрат на органичните вещества. Живота ни трябва да има по-висша цел от простото оставяне на наследници или материални следи от дейността ни. Тази вяра е изиграла основна роля в миналото - за формиране на религиите (друго странно изобретение на човечеството), а оттам оказва влияние и върху всички аспекти на обществения живот и устройството на държавите - в миналото най-вече! Например владетелите са имали за основна цел, след като се сдобият с власт, незабавно да започнат строежа на гробниците си, за да могат успешно и леко да преминат в отвъдния живот. Това е масово явление в древните общества, и е изчерпвало огромна част от ресурсите и потенциала на цели държави!

Изобщо вярата в задгробния живот, прераждането, религиите, свръхестествените митове и легенди, астрологията, магията, ясновидството, врачуването, общуването със всякакви духове, че дори и с извънземни, според мен са опити на човека да си обясни неразбираемите аспекти на природата и явленията в нея. Не мисля, че това е коректно, но все пак тези вярвания имат своето място в историята - все пак някои хора са се усъмнили в истинността им и това е довело до прогреса в науката, чиито подход и верния, според мен!

Религията днес има все още голямо социално значение, и аз я оценявам като важен обединяващ фактор между група хора, носеща важни послания и мъдрост, както и традицията на ритуалите - също важен приобщаващ фактор. Аз съм вярващ човек, но мисля, че след смъртта няма нищо - просто преставаш да съществуваш! Така че - живейте си живота сега, не оставяйте нищо за после, защото не е изобщо сигурно, че има после! Имаме прекалено малко време на съществуване, за да го пилеем в разсъждения има ли задгробен живот или не.

[boni-bon]

нз, и аз вярвам

[Georgi91]

Само да направя едно допълнение към мнението на Бобилон, че именно заради вярата в загробния живот владетелите са били погребвани с множество ценни предмети, съкровища и т.н. за да се чувстват добре в задгробния живот.

Темата е много интересна и по нея може да се каже много. Поради липсата на достатъчно доказателства за съществуването на задгробен живот, подобни дискусии се базират предимно на вяра и предположения. Тук Гарнизов спомена за жената, която е била изпаднала в клинична смърт и след като са я върнали към живора е разказала за така наречения "тунел" За него е разказвал всеки човек, имал тази съдба.

Има една много интересна книга по този въпрос, някои може и да са я чели. Тези, които не са ги съветвам да го направят. Книгата е на д-р Майкъл Нютън и се казва "Пътят на душите". Д-р Майкъл Нютън е психолог и чрез хипноза кара пациентите си да си спомнят за своя предишен живот, за смъртта си и след това до прераждането им в тялото, в което се намират сега. За съжаление не си спомням подробно описанието в книгата, но изследванията му са правени с десетки пациенти и на базата на всички техни разкази е създал своята теория за духовния свят, която ще се опитам да обобщя накратко.

Според много хора след смъртта идва изпитанието, идва страшното. Но според разказите на пациентите е точно обратното. Именно земния живот е изпитанието, което са длъжни душите да преодоляват, за да трупат опит и да се издигат в духовната йерархия(йерархия според опита на душата). Този тунел, за който спомена Гарнизов е един вид преходен тунел от земния към духовния свят. При умирането на тялото пациентите разказват: "Някаква сила ме издърпа от тялото ми". После тази сила продължава да дърпа душата нагоре с все по-малка сила. Душата преминава към този "тунел", който е съставен от безброй преливащи се цветове, при преминаването през него се чуват песни на птички и звуци на музикални инструменти. Понякога има и мебели и други неща, свързани с живота на земята. Това е с цел по-лесно приобщаване на душата към новия свят. След преминаването на този тунел, всеки има среща с неговия духовен водач, който прави равносметка на изминалия живот. Духовния водач подкрепя и направлява душата през целия и земен живот. Духовния водач наподобява познатия от християнското учение "ангел-хранител". При това трябва да се отбележи, че всеки има духовен водач, а в по-редки случаи може да са няколко. Това може да бъде всеки, духовен водач може да ти бъде и някой много близък приятел или роднина от някой предишен живот. Не е изключено и духовния водач на някоя душа при нужда да се всели в някое тяло и да бъде редом с душата, без тя да знае. На една жена се оказва, че нейния духовен водач е именно синът и!
Тук се отрича теорията на християнството за ад и рай. Такова нещо като ад, вечни мъчения или унищожаване на душата няма. По-скоро премоделиране. Най-големи поражения на душата се нанасят по време на земния живот, когато тя трябва да контролира разума на човек. Ако някой по време на земния си живот е убил човек или е извършил някакво голямо зло, след това неговата душа се наказва за това, че не е успяла да се пребори с мозъка и да предотврати това действие на тялото, тя се преражда в ново тяло, с което ще се случи същото и по този начин ще изпита деянието си на собствен гръб.
В самия духовен свят душите живеят по групи, разделени са на нещо като федерации. Мисля, че във всяка група имаше и "училище за души", където по-старите и по-опитни души обучаваха по-младите и неопитни.

Когато дадена душа се всели в друго тяло и започне нов земен живот, се спуска нещо като преграда между душата и съзнанието и човек не си спомня за предишния живот. Това се прави напълно умишлено и е уговорка между душата и духовния и водач преди прераждането, защото ак осе ползваш с опита, натрупан от предишния/те живот/и ще е прекалено лесен земния живот и няма да доведе до натрупване на повече опит. Понякога обаче по време на медитация в съзнанието на човек изникват спомени за предишни животи, отначало доста объркани и неподредени, но лека полека започва да си спомня. Същото се случва ако видиш някой човек, който си го познавал през предишни си живот. Струва ти се познат, но не можеш да се сетиш от къде. Душата си спомня, но тялото не!

В един случай от книгата, един от пациентите отива в кабинета на д-р Нютън, като се оплаква от някакъв особен вид болка в кръста, причината за която не е установена от никои лекари. После се разбира, че в предишния си живот този човек е бил войник от първата световна война и е загинал от куршум в гърба. От там душата е носила тази травма.

И един любопитен случай. На един човек жена му починала малко след сватбата. Не след дълго на комшиите им се родило момиченце. Когато попораснало, то постоянно заговаряло този човек и той недоумявал защо. Казвало му "Не ме ли помниш, забрави ли ме? Аз съм жена ти!" Той се отнасял с насмешка към това, но тя продължила и започнала да му разказва как са се запознали, как са живеели, какво са си говорили и той тогава разбрал, че всъщност жена му е преродена в това дете.

Интересен факт е, че в книгата не се споменава никъде за космоса, във вида, в който ни е известен на нас и никъде не се отрича съществуването на бог, но не се и потвърждава. Може би този въпрос е оставен отворен съвсем умишлено.

[sweet_sisi]

Браво! Много добър коментар по темата:) А аз намерих книгата в интернета. Тези, които искат да я прочетат, да дърпат
http://www.spiralata.net/s.php?SearchTy ... 8%E8%F2%E5

[boni-bon]

Препоръчвам "Живот след живота" - Реймънд Муди