Най-големият държавник на нова България, човекът пред когото всички днешни политици изглеждат лилипути. Човекът, който не допускаше боклуци да управляват съдбите на милиони.
Държавникът, който навън беше виртуозен дипломат, а в собствената си страна никога не стана високомерен.
Човекът, на когото се падна да води България в сложно време и да лавира между изтока и запада, между чука и наковалнята, но никога не забрави интересите на България.
Човекът, който издигна България до средно развита европейска страна, с мощна икономика и армия и беше на път да постигне още повече.
Човекът, който не допусна съветски военни бази на българска територия, за разлика от водачите на останалите страни от соцлагера.
Човекът, който не допусна да успее опитът на американската агентура България да бъде превърната в Косово.
Човекът, от когото имаха респект и на запад и на изток, а сред своите никога не поиска да бъде нещо повече от обикновен шоп. Човекът, който никога не се поддаде на опиума на властта, никога не стана сноб и никога не претендираше да е нещо повече от който и да е среден българин.
Човекът, който се държеше наравно с всички и имаше какво да си каже и с последния чичо от село.
Човекът, който разказваше вицове за себе си и разсмиваше цял народ с неизчерпаемото си чувство за хумор и остроумие, никога не престана да бъде самокритичен и никога не се взе на сериозно.
Човекът, на чиито плещи лежеше огромна отговорност, но никога не допусна до обикновения българин да стигнат тревогите и смутовете на времето.
Човекът, който ни осигуряваше безметежно време с цената на всичко.
Човекът, при който децата играеха по улиците до 12 ч., без никой да се притеснява за тях, при който милицията нямаше работа, един квартален стигаше на десетки хиляди хора, а никой не се сещаше да заключва врати и коли.
Човекът, при който никой не те закачаше за една трева или за две-три бири зад волана.
Човекът, при който и последния български гражданин имаше покрив и работа, отопление и медицинско обслужване.
Човекът, при когото обикновеният българин строеше къщи и вили и оставяше спестовни книжки на децата си.
Човекът, при който обикновените хора и от най-затънтеното село караха почивки на морето по месец, в курорти, които сега ни се струват луксозни.
Човекът, който се "съобразяваше" с Москва формално, но си правеше каквото искаше.
Леонид Брежнев и Тодор Живков
Човекът, при който формално се вдигаха лозунги за интернационализъм, но прокарваше най-твърдия националистически курс. Човекът при който образователната система възпита цели поколения българи в патриотизъм.
Човекът, чийто планове не можаха да се осъществят докрай, но остави цели на поколенията...
Човекът, който накрая остаря и вече нямаше сили да спира протежетата на Горбачов и САЩ...
Човекът, когото оценихме истински едва когато го изгубихме...
Кой се страхува от Тодор Живков?
LordVetinari wrote:Естествено, че беше по-зле. И съм твърдо убеден, че хора, родени след да речем 1982 нямат право да изказват мнение по тази тема.
Users browsing this forum: No registered users and 7 guests