Негово величество Грамофонът

Всичко извън света на шаха, което сте добри дошли да обсъждате. Място за всякакви забавни игри, логически игри, почивка или просто безсмислени писаници :)

by Advertising on Thu Jan 06, 2011 2:48 pm

Advertising
 

Негово величество Грамофонът

Postby tkpopov on Thu Jan 06, 2011 2:48 pm

Било е 1877 година. Ето какво си спомня създателят Томас Едисон: "Продължавах работата си за подобряване на телефона, когато веднъж запях над мембраната, на която беше запоена малка стоманена игла. Пластината трептеше и иглата убоде пръста ми. Това ме накара да се замисля. Ако успея да прокарам колебанията на иглата, може и да "Заговори тайнствен звяр". И десет години по-късно ученият поканил в дома си група приятели. Пред очите им той се доближил до уред, който представлявал увит със станиол цилиндричен валяк, над който била прикрепена фуния с мембрана и малка игла. Едисон завъртял валяка и запял над мембраната "Малката Мери имала малко агънце". Иглата забраздила станиола, стигнала до края на валяка и спряла. Едисон върнал иглата в началото, пуснал я по браздите и... сред изумената публика се разнесли звуците на току що изпятата песен.
Изобретението нарекли ФОНОГРАФ (Звукозаписвач). Фонографът триумфира. Но не задълго. Скоро валякът му е заменен с диск. И така се е появил събратът и съперникът на фонографа - ГРАМОФОНЪТ (от гръцкото "грама" - буква и "фони" - глас). Грамофонните плочи се превръщат от сензация в забава. Стават неотменен летопис на важни събития. Първите плочи се движат мудно - пращят и съскат. Но векът вече бил двадесети.

ТЯ Е ПЛОД НА 150 ГОДИШНА ИСТОРИЯ - ВИНИЛОВАТА ГРАМОФОННА ПЛОЧА

Не беше толкова отдавна времето, когато във всяка къща имаше по един грамофон и купища плочи основно на "Балкантон" - единствената звукозаписна компания в България, по-малко Руски /МЕЛОДИЯ/ и съвсем рядко - някоя западна /AMIGA (Германия), SUPRAPHON (Чехия), PEPITA (Унгария), ELECTRECORD (Румъния)/.

И така, Грамофонната плоча, на жаргон - винил или просто плоча, е аналогов аудио носител, представляващ двустранен диск, изработен от синтетични материали /първите са били направени от шеллак - смола, която има отчасти животински, отчасти растителен произход и се добива от секрети на женската гумена въшка. След оплождането й тя се впива в младите клончета на гумените растения (лаково дърво), изсмуква от тях смола, която като премине през вътрешността й, излиза във вид на изпражнение, което има характерен оранжев до светложълт цвят./ В края на 19 и почти през целият 20 век, винилът била най-важния аудио носител, евтин и достъпен и удобен за масово тиражиране, по способа на горещата щамповка, невлияещ се от електро и магнитни полета. Разбира се, като всяко нещо има и недостатъци - не издържа на температурни влияния и влажност и губи аудио характеристиките си при многократно използване. За най-старата плоча в света се счита запис, направен през 1860 година, открита на 1 март 2008 година в парижки архив и представляваща запис на народна песен, направен от изобретателя Едуард-Леон Скот де Мартенвил /както се казва - последният да затвори вратата, т.е. да пусне плочата/, с помощта на устройство, наричащо се "Фоноавтограф", и представлява 10 секунден откъс от френска народна песен. В средата на 1877 година младият американски изобретател Томас Едисон изобретил и патентовал устройство, което кръстил "Фонограф" - при него звукът се записва на цилиндричен вал, покрит с оловно фолио или хартиена лента, покрита с восък. Устройството не получило широко разпространение заради сложноста на запис, бързо износващи се валове и лошото качество на звука. През 1887 година немският инженер Емил Берлинер предложил за записи да се използват носители във форма на диск. Работейки върху идеята си, Берлинер първо построил и изпробвал уред, създаден от Шарл Кро от преди 20 години, като вместо хромов, използвал цинков диск. Изобретателят заменил валовете с метални матрици, с които можело да се пускат много копия, с тяхна помощ се отпечатвали грамофонните плочи. С една матрица се пускали не по-малко от 500 копия, което значително намалило разходите на производство и сътветно цената на продукцията; всъщност това е и главното преимущество на тези плочи в сравнение с цилиндрите на Едисон. За запис на звук Берлинер разработил специален апарат - рекордер, а за за възпроизвеждане създал друг - грамофон, върху който получил патент на 26 септември 1887 година. През 20-ти век мембраната била заменена от микрофон, преобразуващ звуковите колебания в електрически. През 1892 има опити за призводство на плочи от ебонит с помощта на стоманени матрици, но това не се наложило поради високата цена на материала и неговата крехкост и скоро бил заменен с композитна маса от шаллак, за който стана въпрос по-горе; така плочите станали по-качествени и евтини, което значи и по-достъпни, но и тук за съжаление материалът не бил много здрав и по свойства много наподобявал стъкло. Такива плочи въпреки всичко се произвеждали до средата на 20-ти век, когато на дневен ред излиза поливинилхлорида или ПВЦ, или така наречения и до днес "Винил". През 30-те години на миналия век плочите се пускали най-често с по един запис на страна и много често се предлагали на купувачите по някалко плочи в една картонена или кожена опаковка; поради сходството на тези опаковки с фото албумите започнали да ги наричат "record albums" или албум със записи.

Първата дългосвиреща плоча или "Long Play" (LP) била пусната на пазара за първи път през 1948 година от най-големия по онова време производител на грамофонни записи "Columbia". Това било наложено заради конкуренцията, която се появила в лицето на магнетофонните ленти и за де се конкурира с тях и да не се загуби качеството на звучене, се появил нов материял - Винилът Този продукт дал възможност значително да се разшири обхвата на записващата честота от 50 до 16000 хц, като напълно се запази тембъра на звука, да се увеличи динамичния диапазон до 50 - 57 дб и да се намали нивото на шума. Появата на електрическите усилватели позволила да се олекоти иглата и да стане още по-тънка, в резултат на което се намалили широчината на каналите по плочите и оборотите на въртене. През 1949 година "RCA" разработила собствен стандарт грамофонни плочи с диаметър 175 мм, с по-голямо централно отверстие и скорост на въртене 45 оборота в минута. Най-голямо приложение този стандарт намерил в музикалните автомати, които били разпрострастранени основно в САЩ. Основните формати са: 12 инча /30см/ с 45 об/мин, 12 инча с 33 об/мин, 10 инча/25см/ с 78 об/мин, и 7 инча /17,5см/ с 45 об/мин, много рядко се срещат и други размери: 5, 6, 8, 9, 11 и 13 инча. В България по времето на член първи най-разпространения формат беше 12 инча или 30 см с 33 об/мин.

В настоящия момент плочи и грамофони не са широко разпространени, изместени от по-удобни и дълговечни носители, но в определени области те са все още незаменими най-вече за диджейски работи и експерименти, любители на старини, колекционери и маниаци на тема качествен звук. Трябва да отбележим, че въпреки дългата история на винила и появата на новите цифрови технологии, е рано да сложим хикс на грамофонните плочи. По данни на "RIAA", продажбите на грамофонни плочи бележат ръст след 2005 година, когато достигнаха най-ниската си стойност.

Избрали сте си интересна плоча в магазина и искате да я чуете. Вашият грамофон разбира се не прилича на своя "прадядо" - огромната медна фуния и дървената кутия с часовников механизъм. Високоговорители са изместили прочутите фунии, а малки тихи електромотори плавно завъртат плочите. Скоростта им може да се променя 33 45 и 78 оборота. Съвременните технологии са изчистили шума и съскането.

И ето: вие поставяте плочата върху мекия гумен диск, нежно придвижвате лекото рамо, на чийто връх се е сгушила иглата-четец. Плочата величествено се върти. Иглата танцува върху браздите на плочата, прочита "внимателно видяното" и чрез дозата предава видяното на усилвателя. Едно след друго механичните трептения се превръщат в електрични, а те във звук. Грамофонът е виртуоз в изпълнението си. Никое друго устройство не притежава такава способност - с точна прецизност да превръща механични трептения в електрични и в звук. Следваха няколко години на забрава и специалистите като че ли с лека ръка искаха да го превърнат в отживелица. Но грамофонът не загина, докато скоро не се разбра, че тази "присъда" беше пресилено песимистична и докато не беше доказано, че от всички средства за запис - касети, компактдискове единствено грамофонната плоча може да възпроизведе най-реален звук. Освен това нейният звук е по-мек и записът е най-траен. Едно обаче е несъмнено. Грамофонът още е жив, и няма никакво намерение да отстъпва извоюваните с толкова труд позиции. На нас остава да му се радваме. Защото слушането грамофонни плочи е... ...много приятно нещо.

Балкантон, ако все още съществува, отдавна не произвежда плочи, ние отдавна не сме на 14 години, член първи падна отдавна, според някои - за добро, според други - за лошо, но грамофонната плоча, била тя от восък, от секрети на насекоми, от рентгенови снимки /да, да, не се смейте, имаше и такива, домашно производство бяха/ или винил, завинаги ще остане в историята на великите човешки изобретения.
Attachments
gramofon.jpg
Грамофон SONY
gramofon.jpg (12.52 KiB) Viewed 722 times
1b5c9d54_0040001284998_l.jpg
1b5c9d54_0040001284998_l.jpg (11.8 KiB) Viewed 720 times
User avatar
tkpopov
Дама
 
Posts: 215
Joined: Mon Sep 29, 2008 11:37 pm
Location: БУРГАС

Return to Други теми

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest