От няколко години следя качеството на играта на Доника, Красен , а отскоро и Елица. И тримата имат проблясъци. Доника е най-титулувана с безспорно влечение към стратегията и играта и изобилства от добре пострени планове и точни ендшпилни реализации , Красен има голям за възрастта си тактически талант, по-който много напомня на Калоян Бакалов от нашето поколение, а Елица е приятна изненада и си има собствен стил, който е изграден най-вече поради това , че работи самостоятелно. Ако тримата обединят плюсовете си ще се получи един превъзходен играч. Факт е обаче , че във възрастовите им групи има деца , които ги превъзхождат и ако треньорите и родителите им, а и самите състезатели четат тези редове само ще преразкажа нещо което съм чувал от треньорите на силен български състезател. На състезание , на което се е запознал нашия талант с дете от бивша съветска република , в приятелски разговор, нашия талант е казал че на седмица решава по "X" на брой задачи не си спомням точно числото - върти ми се 50 в главата, но колкото и да е било е било завишено спрямо реално решения брой. Поради езикови проблеми събеседника му не разбрал първата част от изречението и със спокоен тон констатирал : " и аз скоро ще стигна толкова на ден".
Относно предложението на г-н Куртенков няма спор , че нещата трябва да се случат именно по този начин - въпроса е радикално от веднъж ли да се направи прехода или постепенно. И двата подхода си имат минуси. От една страна постепенното в България почти не работи. Ако няма рязка граница между законно и незаконно у нас с години може да се въри по ръба. От друга страна тази година се прие закон, който ако се спазва буквално от 264 общини шахмат ще може да се развива в не повече от 20. За да бъда конкретен ще илюстрирам ситуацията в град Ямбол. Хора с правоспособност треньор по шахмат от града са 3-ма и в момента се подготвят още 2-ма . От 3-мата единия живее в Израел, другия в Канада, а третия няма желание да се занимава с такъв тип дейност, а и желаещи да се занимават при него също няма. От тези които се подготвят в момента единия ще се занимава само индивидуално с напреднали изключително талантливи деца. При другия малко хора биха имали желание да си запишат децата, защото нито е име като шахматист, нито е доказано име като педагог. Тоест в 5 общини нито в едно училище няма да се работи за този спорт. Децата и родителите им ще избират измежду други спортове. Мир на праха на г-н Николай Манев той беше прекрасен педагог и не силен шахматист, но не бих имал никакви притеснения да поверя детето си при него и да си платя за тази услуга нищо , че не е лицензиран, а ако ще школата му да не се казва школа по шахмат, а школа за интелектуално развитие или за логически игри.
Нямам намерение да се заяждам, но просто искам да уведомя интересуващите се за един факт в развита държава. През 2003 - 2004 година, учейки магистратурата си в град Мюнхен, се състезавах за Roter Turm Altstadt . Запознах се отвътре с дейността на техните клубове и федерация. Излагам факти, за най-силния шахматен клуб за деца в Мюнхен и работещите в него.
Ръководител и старши треньор :
Stefan Kindermann - дипломиран треньор
Dijana Dengler - основно работи с деца - начинаещи и почти с всички момичета в клуба . Не е дипломиран треньор. Завършила е бизнес администрация.
Gerald Hertneck - Работи със сезонни детски групи. Дипломиран инженер компютърни науки . Не е дипломиран треньор.
Ulrich Dirr - завършил Лингвистика и философия. Автор на шахматни книги. Не е дипломиран треньор.
Излагам тези факти като контрапример на твърдението : "Навсякъде е така". Само още един риторичен въпрос : "Ако мога да избирам между Димитър Синабов(първи треньор на Топалов), Димитър Роев(треньор на Мариан Бойчев) които нямат дипломи за треньор по шахмат, но възпитаниците им са покорили шахматните върхове и Петър Чираков примерно или Кристиан Ласкаров , които са дипломирани треньори кой ли ще избера?"
