И ся кво шъ прайме?

[atakurt]

ОПИТ ЗА АНАЛИЗ НА КОРЕСПОНДЕНТНИЯ ШАХМАТ У НАС

Беше направено доста за развитието на кореспондентния шахмат (КШ) у нас. Умишлено няма да споменавам имена тук, защото те са добре известни. Много хора дадоха много от себе си, като се приложиха редица методи – както легални, така и на ръба на приемливото. За времето си, обаче, те направиха максималното, за което можем да им бъдем само благодарни. Но днешната ситуация в планетарен аспект е коренно различна и забързано модернизирана.
Правейки паралел у нас с практическия шахмат, сравнен с нивото ни в световен мащаб, евентуалната оценка не е в полза на КШ, защото не са постигнати аналогични резултати. Някой ще каже, че БФКШ е млада организация, но няма да е обективен, защото комисията по КШ има доста години зад гърба си, а и успехите на КШ отпреди десетилетия нямат еквивалент днес. Не е логично и позоваването на консервативността на ИКЧФ, защото КШ-играчите от световен мащаб ползват ултрасъвременни технологии – както компютърни конфигурации и софтуер, така и методика на анализ, несънувана от поне 90 % от нашите КШ-играчи (та камо ли пък да бъде практикувана!).
В подкрепа на горната теза ще приведа само десетина добре известни слабости на българския КШ, сравнени със световния КШ:
1. Не съществуват пособия по адванс. Няма творчески колективи по теория и практика на адванса, като максимумът е случайна комуникация на приятели на чаша бира. Липсва системен подход към проблематиката на адванса.
2. Няма играещи в стил „Папенин”. Колективният метод на игра у нас не съществува. Принципите на КШ-стила се свеждат най-вече до индивидуално операторстване без търсене на фундаментални новинки.
3. Играта под чужди никове (имена) се е изродила до абсурдност. Преминати са разумните граници и се отказва да се приемат очевидните факти, като самозалъгването е довело до непрагматични действия, насочващи родния КШ в погрешна посока.
4. Умишлените загуби се правят прекалено очебийно и непрофесионално, което е унизително за интелекта на българския КШ-играч.
5. Отказът от игра под формата на загуба по време или напускане на турнира е ненаказуем, което уронва имиджа на КШ.
6. Липсва стройна и логична система на квалификация за държавните първенства (ДП), което води до нереален състав на турнирите и невъзможност да се определят реално най-силните КШ-играчи. Няма сблъсък между силни и силни. Цветът на фигурите се определя по стартов номер, който се дава нереално, а това не води до справедливо крайно класиране. В резултат на това силните играчи нямат интерес да участват в „дирижирани” ДП, в които слабите ще им спретнат „номер” и ще загубят рейтинг.
7. Няма справедлив подход към определяне на националните отбори. Участието в тях е на принципа „който иска”. Отсъства диференциране на важните състезания от маловажните.
8. Няма треньорска политика, няма научен подход и контрол върху националните и международните изяви.
9. Нормативните документи на БФКШ са пълни с неточности, пропуски и противоречия.
10. Не е осъществено стиковане с изискванията на МФВС по въпросите, касаещи картотекирането, субсидирането и годишния спортно-състезателен цикъл. Специално този момент е толкова подценен, че би довел до рухване на БФКШ и лишаването ѝ от лиценз от страна на МФВС.
---------------------------------------------------------------------
Би могло да се пише още доста, но всичко се свежда до един основен въпрос:
А СЕГА НАКЪДЕ?
Всеки сам би могъл да си отговори, в зависимост от вижданията си. Субективният ми поглед съм отразил в серия от предложения, публикувани тук и разпратени до доста КШ-дейци.
Не претендирам за правота, но бях озадачен от почти пълната липса на реакция, поради което и нахвърлих настоящия бегъл опит за анализ.
Ако наистина ръководството на БФКШ желае резултати на международното поле, ако наистина БФКШ желае да привлече силните играчи, ако наистина БФКШ желае да се скъса с „кафейния” КШ у нас и да се премине към професионално мислене (което съвсем не е синоним на професионално възнаграждение!), то е необходимо да се ликвидират гореизброените слабости посредством адекватни мерки.
Затова и (след като не получих частен отговор, отправям публично запитването си) е важно ръководството на БФКШ да реши:
КАКВО ЖЕЛАЕ РЪКОВОДСТВОТО НА БФКШ? КАКВИ СА НЕГОВИТЕ КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ? КАК ВИЖДА РАЗВИТИЕТО НА КШ У НАС?
… в зависимост от тези решения КШ у нас или би се сгромолясал, или би поел нагоре … а и ние бихме се съобразили с директивите на БФКШ …
---------------------------------------------------------------------
Както ме пита един катаджия: "И ся кво шъ прайме?". Въпрос, на който не можех да не отговоря, нали?

[Nikola]

Здравей,

КШ в съвременния му вид у нас наистина е едва в прохождаща фаза. Каквото е било досега, повече няма да го бъде. Така че, по-добре да затворим страниците от миналото и да пишем на чиста дъска. Съвременният КШ е 100% компютризиран. Оттук-нататък, нужни са 1) хардуер, 2) софтуер и 3) систематичен подход (както си написал) или методика/теория на този нов вид шах (човек + комп.).

Не е напълно вярно, че няма какво да се научи от БГ играчи по отношение на адванса. По-скоро, няма споделяне, всеки пази наученото за себе си. Макар че, колкото пъти досега съм се съветвал с по-опитни и силни от мен, никой не ми е отказал, напротив. Така че, трябва повече комуникация и места като този форум може да се ползват за това.

Моят блог (http://chess.logos-bg.net) също е направен за тази цел, но не мога да огрея и много да пиша, а и имам бая хлебец да изям, за да мога да уча други.

Толкова засега от мен, че работа ме чака

[Nikola]

7. Няма справедлив подход към определяне на националните отбори. Участието в тях е на принципа „който иска”. Отсъства диференциране на важните състезания от маловажните.

По тази тема много ме боли. Аз лично съм тотално демотивиран да играя за националния заради това вече и ако нещата не се променят коренно в най-кратък срок, ще се преместя в друга федерация. Няма да споменавам имена, но ситуацията сега е такава. Идва ново поколение млади играчи, които са в крак с времето и са нахъсани да постигнат резултати с отбора. Слагат ги в един състав с "обичайните заподозрени", които са абонирани за такива състезания от преди 30 години, и които отдавна не се отнасят сериозно към целите на отбора, имат ниска летва и не смеят да си помислят, че могат да постигнат нещо.

В резултат, новодошлите, мотивираните, ползващи съвременни компютърни бази и мъчещи се да наложат някакъв систематичен подход, постигат добри резултати на индивидуално ниво, но като цяло отборът ни е в дъното на класициите и става донор на точки за останалите акули. Какъв е смисълът човек да се бори за такъв отбор? Аргументът, че нямаме средства да се оборудваме, не работи, защото когато им предлагаш помощ, те не я искат. Смятат, че не им е нужна. После, като им видиш трагичните позиции, в които са се вкарали, излизат с оправданието, че онези просто били силни, а ние - слаби. Много удобно, обаче невярно.

[atakurt]

Никола, решението на проблема е простичко - такова, че всички да са доволни. Разпратих го на десетки шахматисти по имейла, а и го написах под една или друга форма тук. Жалко, че не се получи дискусия - нито частна, нито публична, поради което се стига до извода, че не само ти си демотивиран ...

НационалнИТЕ отборИ трябва да се диференцират главно по участие в съответните групи на ДИП - А, Б, В и т.н. Тези групи ще са от по 6-8 човека (за да не се пренатоварват силните играчи с партии) и ще са по 2 партии, за да се отстрани факторът "цвят".
Така съставът на нацотборИТЕ ще е относително максимално обективен.
Най-силните ще формират А-отбора, който ще играе по СП, ЕП, олимпиади. А-отборът ще се формира САМО от участниците в А и Б-групи на ДИП.
Следващите ще са Б-отбор (пак - национален!), който ще играе в по-леки турнири (например - "Дунавска купа") и двустранни срещи. Б-отборът ще се формира САМО от участниците в Б и В-групи на ДИП.
За останалите (В-отбор) ще са най-леките международни турнири и двустранни срещи.
За по-адекватна класация ще е уместно да има годишен цикъл (ДИП започва на 1. януари и свършва на 1. декември), а за най-бързо прогресиращите ще е Купа "Бахаров", където заелият първото място се класира директно за А-група, а вторият - директно за Б-група.

Идеята ми е, че не е справедливо да се отстраняват от националнИТЕ отборИ по-старите играчи, дали доста на родния КШ. Така те пак ще имат възможност да участват в нацотборИТЕ, но без да се излагаме на високо ниво. От друга страна, ще могат да покажат силата си в съответната група на ДИП.
От друга страна, така ще се даде път и на играчите, въоръжени с модерни технологии. Когато членовете на един отбор боравят с еднакви термини, отборът си повишава силата, защото скоростта на един керван е равна на скоростта на най-бавната камила.

[Nikola]

Атанасе, концепцията ти е ОК и би сработила при една идеална ситуация. Действителността обаче е различна. Както знаеш, най-силните ни кор. шахмастисти изобщо не играят нито в ДИП, нито в ДОП (по причини, изложени в други проблемни точки). Това прави предложената от теб процедура по отсяването на А и Б отбори неприложима. Първо хората трябва да се върнат в турнирите, а това е утопично предвид състоянието на нещата.

[atakurt]

Атанасе, концепцията ти е ОК и би сработила при една идеална ситуация. Действителността обаче е различна. Както знаеш, най-силните ни кор. шахмастисти изобщо не играят нито в ДИП, нито в ДОП (по причини, изложени в други проблемни точки). Това прави предложената от теб процедура по отсяването на А и Б отбори неприложима. Първо хората трябва да се върнат в турнирите, а това е утопично предвид състоянието на нещата.

Правейки тези предложения, прекрасно виждам състоянието на нещата, но нали все от някъде трябва да се започне, нали?
Ето - макар и ЛОШ план, все пак имам план.
Досега от никого не съм чул друг, какъвто и да е било план, каквито и да са били други идеи.
А в шаха е доказано, че е по-добре да имаш лош план, отколкото - никакъв.
Ето - аз имах смелостта публично да изкажа мнението си, поемайки всички евентуални негативи от това, но се сблъсках с безмълвие. Изглежда, че само ти имаш някакво несъгласие със статуквото в КШ у нас, а всички останали са абсолютно съгласни!
Тогава питам теб ясно и точно:
ТИ КАКВИ КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ИМАШ, ВМЕСТО МОИТЕ (с оглед на факта, че до момента единствено аз дадох конкретни предложения за някакви промени, а единствено ти изрази мнение по тях)?

[Nikola]

Не казвам, че планът ти е лош. Нямам опита и капацитета да предложа някакви гениални и много умни правила за оранизиране на турнии и първенства по шахмат. От опита си в мениджмънта обаче знам, че колкото и умни правила да се измислят, няма да сработят, докато не се подобри атмосферата на диалог и колегиалност. Неслучайно мотото на КШ е "amici sumus" (всички сме приятели). Това е смисълът на начинанието. Докато хората не го разберат, няма да има съществена промяна.

Не ме разбирайте погрешно, аз също съм категорично против да се изолират опитните играчи, които са дали много на кор. шах в годините. Разбирам, че у хората от по-старото поколение има страх от тенхологиите и психологически бариери. Които от тях преодолеят това, показват, че и сега могат да бъдат на ниво. Но когато се формира състав, отбор, обикновено се изхожда от целта, която този отбор се очаква да постигне (също правило от мениджмънта). Крайната точка се взима за начална и всичко се проектира нататък съобразно нея. Целта е да вземем медал от олимпиадата? В такъв случай подбираме играчите, които могат да я постигнат заедно съгласно актуалното им ниво на игра и постигнатите от тях резултати. Когато в един турнир обаче ни личи да сме си поставили цел (повечето за съжаление са точно такива), това ни обрича на гарантирано слабо представяне.

От друга страна, приятелските срещи на националния отбор могат да бъдат добро поле за експериментиране и тестване на нови и стари играчи. Но когато се играе за медали, целите трябва да се гонят с ясни средства.

Няма да коментирам конкретни състезания и да споменавам имена. Това бих направил на едно събиране очи в очи.