andreev wrote:Простото - дебюта
Изучаваш най-известните уловки (за да не попадаш в тях) и така попадаш в мителшпил . Там вече започваш комбинации и т.н. и после ако стигаш до ендшпил - всички матове (най-важното
) ,опозиция,царски ендшпили и т.н.
Не съм съвсем съгласен с тази постройка. Звучи добре, но най-вероятно по този модел ще се добереш до ендшпил, който е загубен, или ако не е - примерно равен - да загубиш, защото тогава, когато е трябвало да учиш ендшпили, си гледал уловки в дебюта!
Уловки се учат лесно, ендшпила изисква много повече внимание. Важно е да се знаят дебютите, но според мен далеч по-важно е да се знаят ендшпилите - като машина! Ако не е така - рискуваш да изгубиш преимущество, добито с толкова мъка в дебюта или мителшпила, че дори и да загубиш спечелена позиция! Не забравяйте и че ендшпилите обикновено се играят в цайтнот, и перфектното умение в тази част на играта често е решаващ фактор за победата! Все пак ендшпила е края на играта, и ако след дебюта или мителшпила имаш известен шанс да поправиш дадена грешка в по-късни фази на играта, то в ендшпила няма такава възможност, затова на него трябва да се обърне особено внимание. Според мен трябва да се започва винаги с ендшпила - с най-простото - пешечни ендшпили, и постепенно да се усложнява - повече фигури, комбинации и т.н. Ако не умееш да командваш 2-3 фигури в ендшпила, как искаш да правиш същото с 16, че и да твориш комбинации с тях...