На всички млади надежди, на които ендшпилите сега обяснимо са им скучни, искам да кажа, че овладяването им понякога помага повече и в останалите етапи на играта, отколкото например директното заучаване на дебютите.
Ако зубриш дебюти, това с нищо няма да ти помогне да станеш по-добър в ендшпила, но ако изучаваш ендшпила, това те прави по-добър и в дебюта, и в мителшпила. Изобщо, прави те по-добър
Ако човек преодолее естествената вътешна съпротива, че не му се занимава с нещо, което не е интересно и забавно, може да открие много красота в ендшпила и да научи много неща за шахматната партия като цяло.
А и каква полза да си добър в тактиката, като не знаеш тя докъде ще те доведе - например до ендшпил, който не знаеш дали е по-изгоден за теб и ако е, не знаеш как да го спечелиш? Тогава тактиката става самоцел, вместо да бъде просто средство към достигане до победен изход.