by PPanayotov on Tue Jul 27, 2010 10:07 am
Азбучна истина е, че състезателното начало мобилизира и дисциплинира всички, въвлечени по един или друг начин в . . . състезанието - от организаторите, през съдиите, до състезателите и обикновените зрители. Ролите на които са ясно дефинирани в Правилника. На която и да е игра.
Имаме ли такова начало в шахмата? Защото в наши дни, забелязвам, по правило наградните фондове и безброй други . . . ъъъ . . . облаги (жалко, жалко) мобилизират преимуществено недисциплинирани представители на горепосочените категории люде. Нивото на състезанията ни, и то за страна, която преди пет години държеше не знам колко световни титли в шахмата, е отчайващо ниско. Не казвам "любителско", защото това, на което съм се нагледал (мерси), няма нищо общо с любовта към . . . шахмата, в случая (той се явява само повод да се вземат едни пари). И за да не излезе, че съм голословен и че само мрънкам, ще ви опиша накратко последния турнир, в който имах честта да участвам (като състезател); няма да споменавам имена на действащи лица или населени места – няма смисъл, а и те в голяма степен добре си играят ролята на събирателен образ.
1. Още като зачетох регламента на турнира, се стъписах – ускорен шахмат на 1 час гилотинна контрола (?). Хмм . . . На техническата конференция се осведомих, че турнирът ще се отчита за БГ ЕЛО (разбирай – класическа контрола), а главният съдия ни приканваше да си настроим часовниците ту на 61 минути, ту на 1 час . . . На всеки, който е чел Правилника, му е ясно, че ускорена контрола имаме, когато състезателят има ПО-МАЛКО от час за завършване на партията (вж. чл.А1 от Приложение А на Правилника). Апропо, първи приоритет в стартовия списък имаше МЕЖДУНАРОДНОТО (?) ЕЛО, в резултат на което моя милост и други хора, които просто нямат такова, бяха прередени от състезатели с по 400 и повече точки по-ниско българско ЕЛО. Това защо – не е ясно.
2. Още в първия кръг осветлението на залата аварира – а то беше абсолютно необходимо при оскъдната разсеяна дневна светлина от панорамните прозорци със северно изложение. Организаторите/спонсорите (нямаше ги) и главният съдия не взеха никакви мерки по отстраняването на повредата. Такива мерки не бяха взети И НА СЛАДВАЩИЯ ДЕН. Всеки, който е имал (не)щастието АМА НАИСТИНА да участва в организацията на шахматно състезание (моята скромна персона е в това число), ще разбере какво имам предвид. В разултат на това . . . бездействие . . . на първите маси (които по правило са забутани в някой ъгъл на залата) не можеше да се различат кои фигури са бели и кои – черни – особено в цайтнота, когато се скупчват зрители около масите и с това неизбежно тъмнеят на състезателите (къде е съдиятааа?). По ирония на съдбата на масата, която беше осветена от единствено оцелелите 4 групи луминисцентни осветителни тела, играеше единствения в турнира незрящ състезател . . .
3. Относно зрителите – НИКАКВА ДИСЦИПЛИНА (напомням ви: това е ОФИЦИАЛЕН ТУРНИР, който се отчита за БГ ЕЛО и пр.; пък и да не е – ИМА СИ ПРАВИЛНИК). Понятието ТИШИНА явно не е познато на много хора в България – зрители и състезатели МАСОВО си говореха и анализираха партии В и ПРЕД залата за игра (някои нагли кибици си играеха необезпокоявано В САМАТА ЗАЛА – издразниха и спокоен човек като мен!). И всичко това – пред погледа на безмълвния (а и понякога отсъстващ) главен съдия. Повярвайте ми – и аз съм бил в това положение (на главен съдия) – въобще не ми е приятно да гоня като . . . съдийски пристав мало и голямо: „Тишина . . . моля Ви, пазете тишина . . . ТИХО, БЕ!” Ако случайно сте забравили, едно от задълженията на съдията е да осигури МАКСИМАЛНО ДОБРИ условия за игра на състезателите (вж. чл.13.2). А от тяхна страна – какво? – ни САМОСЪЗНАНИЕ, ни САМОКОНТРОЛ, ни КУЛТУРА . . . Тъй де.
4. А, и по въпроса за културата – грозно впечатление направи поведението на една от младите ни надежди (тъй като гледам – блаженопочивша) в една конфликтна ситуация, където в спечелена позиция и в явно нарушение (не си е записвал ходовете в бланката) напада рекламиращия противник с неприлични думи – изключително арогантно и невежливо. И то в присъствието на доайени и състезатели със съдийска категория – от трета че чак до републиканска. Главният съдия, РАЗБИРА СЕ, не взе отношение ИЗОБЩО, а тоя младеж заслужаваше ВЕДНАГА „=:0” (противникът му беше с гол цар); да не говорим, че за такова поведение някой по-строг съдия (къде ти) направо щеше да го ИЗГОНИ от турнира – членове в правилника – колкото искаш.
5. Да говоря ли още и за съдийството – че съдията не овладяваше и други конфликтни ситуации, че в последните критически минути на всеки кръг бе труднонаходим, че на съдийската маса помощниците му и някои от състезателите играеха покер онлайн, че дори не спази и СОБСТВЕНИЯ СИ регламент при определянето на призьорите на турнира като явно фаворизира едни играчи за сметка на други (тук не може да става и дума за несъзнателна грешка – тези, които играят покер с/за пари . . . а и как може да се греши в този етап?).
Всичко това получавате срещу скромната си такса за участие и двата похабени в път и нерви дни от живота ви. Още по-лошо – това получават като преживяване и възпитание ДЕЦАТА (някой въобще обръща ли им внимание?), които водите по такива . . . места. Въпреки (и още повече) че нямат сетива за повечето от неуредиците.
От позицията на човек с известен организационен и съдийски опит – видях това – и ако мислите, че съм дребнав, прочетете по-горе думичките с ГЛАВНИ букви и решете за себе си. А иначе – като състезател без претенции (не се занимавам активно със сътезателен шахмат) – си прекарах чудесно.
И все пак – това ли е СТАНДАРТЪТ за български турнир? Не трябва ли всички ние, които сме замесени в това, да си поставяме много по-високи цели – в което и да е отношение? Защото пред очите ни е резултатът от години наслоено безхаберие, безпринципни компромиси и войнстваща некомпетентност.