by Advokata on Tue Mar 05, 2013 11:39 am
Вижте какво намерих от административен съд в Плевен:
**************************************************************************************
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
гр. Плевен, 01.03.2013г.
Административен съд - гр. Плевен, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и тринадесета година в състав
Председател: К. А.
като разгледа докладваното от съдия А. административно дело № 127/2013г. по описа на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от А.А.К. ***, срещу Решение от 18.10.2012 г. по т.3 на Протокол №24 на Управителния съвет /УС/ на Българската федерация по кореспондентен шах 2008 /БФКШ/, с което му е наложено наказание “Предупреждение с оповестяване”. Твърди, че БФКШ е регистрирана съгласно закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/, като притежава лицензия № 002517 и съгласно §1, т.1 от АПК е административен орган. Твърди, че не е бил уведомен за процедурата по това решение, не знае за какви нарушения от негова страна става въпрос, твърди, че не е нарушавал Етичния кодекс /ЕК/ на БФКШ, а и наложеното наказание не съществува в ЕК. Моли да се отмени решението. С последваща молба е внесена държавна такса и е представен платежният документ по делото.
Първоначално жалбата е била изпратена до Административен съд – София – град /АССГ/, който с оглед на факта, че седалището на БФКШ е в гр.Плевен, с определение №1661/01.02.2013г. е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на настоящия съд.
От ответната страна - БФКШ, е представен писмен отговор /наименован молба/ чрез адв. И., с който се претендира да се остави без разглеждане жалбата. Сочи, че наказанието от 18.10.2012г. е отменено с последващо решение от 22.11.2012 г., на заседание, на което К. е присъствал и същият знае за това. Моли на основание чл.159, т.3 и т.4 от АПК делото да се прекрати и на БФКШ да се присъдят разноски.
Представеният отговор и приложените към него доказателства са изпратени на К. за становище, който с Молба вх.№582/2013 год. оспорва представената от БФКШ кореспонденция от частен характер, като неотносима по делото, и твърди, че нейното оповестяване нарушава тайната на личната кореспонденция. Твърди, че ответникът не е имал право да отменя наказанието, докато делото се разглежда от съда. Сочи, че на официалния сайт на ответника няма решение за отмяна на наказанието му, а има публикувано ”проекто-решение”, от което продължава да търпи вреди. Едва на 19.02.2013г. е получил заверено решение за отмяна на наказанието. Моли да се уважи жалбата и да се присъдят разноски.
Съдът намира, че така подадената жалба е недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:
Съгласно чл. 1 от Устава на БФКШ, същата федерация е доброволна, обществена организация, която обединява шахматните клубове в страната. Регистрирана е като сдружение с нестопанска цел, което обединява шахматни клубове, регистрирани като юридически лица, и чрез тях в БФКШ членуват и индивидуалните членове на шахматните клубове. Съгласно чл.29.13 от устава, УС налага предвидените в устава наказания за допускане на прояви, несъвместими със спортния морал. Съгласно чл.34 от Устава, УС определя броя и вида на помощните си органи и утвърждава техните състави. С Етичен кодекс на БФКШ, УС е определил, че за установяването на нарушенията и налагането на наказанията се произнася Комисия по етика от трима души, която прави предложение до УС относно нарушението и наказанието, като УС се произнася по така направеното предложение, като неговото решение е окончателно, освен ако от закона или устава не следва друго.
Съгласно чл. 21 от АПК индивидуален административен акт е волеизявление на административен орган, направено в качеството му на носител на държавната власт. Административен орган съгл. § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК е орган, който принадлежи на системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Видно от изложеното, УС на БФКШ няма правомощията на орган на изпълнителната власт и не действа като административен орган или друг, овластен по силата на закон, следователно нейното решение не представлява индивидуален административен акт и изпълнението му не е скрепено с държавна принуда. Решенията на УС представляват вътрешни актове на БФКШ. Правото му да осъществява “спортно правосъдие” не съставлява изрично овластяване по силата на закон с административни правомощия. Фактът, че федерацията притежава лицензия, не я превръща в административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК.
Но дори да се приеме, че наказанието представлява административен акт, същият е оттеглен, видно от твърденията и на двете страни. Не е основателно възражението, че такова оттегляне не може да бъде извършено поради факта, че делото се разглежда от съда. Съгласно чл.156, ал.1 от АПК оспореният акт може да бъде оттеглен при всяко положение на делото, като съгласие от страна на оспорващия се иска само ако това оттегляне е след първото заседание по делото - чл.156, ал.2 АПК. Следователно, не е имало законова пречка по смисъла на АПК на 22.11.2012г. УС да оттегли своето решение без съгласието на жалбоподателя, тъй като към онзи момент, както и понастоящем, първо заседание по делото не е провеждано. Жалбоподателят неправилно тълкува чл.130, ал.2 от АПК. Същата разпоредба забранява друг орган да разглежда дело, което вече се разглежда от съда, но не забранява органът да отменя свой собствен акт, независимо, че делото се разглежда от съда. Тази възможност и последиците от нея са изрично уредени в чл.156 АПК. С оглед на оттеглянето на решението на УС е приложим и чл.159, т.3 АПК и делото следва да се прекрати и на това основание.
По останалите твърдения в жалбата и становището съдът съобрази следното:
ЗФВС не дава на спортните федерации качеството на административен орган след получаването на лиценз. От друга страна, дали представената от БФКШ кореспонденция от частен характер е относима по делото, доколкото същата сочи че жалбоподателят е предявил искания за отмяна от самия орган, наложил наказанието или представянето й по делото съставлява запретено от закона деяние е въпрос, който не е компетентността на настоящия съд. В случай, че самият жалбоподател счита, че представянето й съставлява престъпление, на основание чл.205 от НПК може да сезира компетентните органи с жалба. Липсата на официалния сайт на ответника на решението за отмяна на наказанието му не представлява административен акт, а ако жалбоподателят счита, че от публикувано ”проекторешение” продължава да търпи вреди, може да предяви иск по общия ред.
С оглед на изложеното, жалбата, поставила началото на съдебното производство, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а делото – да се прекрати.
Ответна страна своевременно е направила искане за разноски, поради което следва да и бъдат присъдени такива в размер на 150 лева – договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т.3 от АПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.К. *** срещу Решение от 18.10.2012г. по т.3 на Протокол №24 на Управителния съвет на Българската федерация по кореспондентен шах 2008.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №127 по описа на Административен съд Плевен за 2013 год.
ОСЪЖДА А.А.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Българската федерация по кореспондентен шах 2008, ЕИК 175768463, със седалище гр.Плевен, ул. ”Чаталджа” №37, ап.3 сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.
Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от определението на страните.