В спора се ражда истината!
Целта ми всъшност, не беше да спорим, а да покажа - повече на по-младите ползватели на този форум, че е хубаво да имат някаква елементарна представа за миналото на шаха и основните моменти в развитието на теорията. Да правят разликата между класическа и модерна школа - всички се сещаме за линии и варианти, обозначени като такива, но откъде идват исторически, и по-важното - каква е разликата между тях, не всеки знае.
Някъде прочетох една мисъл, която доста ми допадна - развитието на всеки шахматист - от начинаещ към майстор, преминава през етапите, през които е преминал и самият шахмат! В началото - времето преди Морфи, се е смятало, че няма значение какъв е първия ход и дебюта като цяло, важна е играта по-нататък - тогава си проличава кой е по-добър играч. Разбира се това схващане е било постепенно отхвърлено (начинаещия шахматист бързо разбира за това). Класическата позиционна школа твърди, че центъра трябва да се заема и владее от пешечни структури (Тараш е основния защитник на тази теза), докато модернистите поддържат мнението, че по-важен е натиска от разстояние върху центъра, упражняван от фигурите, в следствие тяхното правилно развитие. Фианкетото е един прекрасен пример за това. Всъшност модерната школа се разглежда като едно допълнение и разширение на класическата, не като нейно опровержение!
Освен споменатите по-горе трима водещи представители на тази школа, мога да добавя и Хауърд Стоунтън, и Гюла Брейер. Разбира се има и майстори, които не споделят никакви догми и школи, а играят по собствения си, в повечето случаи авантюристичен усет, творейки шедьоври. Примери за това са Адолф Андерсен, Хенри Блекбърн и др., известни като представители на т.нар. романтична школа.