by Kaloyan on Sat Mar 08, 2008 11:14 pm
Ами сещам се за един пример за един дето се отказа от шаха, но нямаше много явен напредък дълго време. Играеше добре момчето но не дърпаше много напред, въпреки че беше на възраст когато *трябва бързо да се напредва*. Треньорът му намекнал че шахът много много не е за него, и че един ден ще трябва работа да има, а с шах може да му е трудно щото много много не му се отдава (заобиколно казано де).
Но това не значи че е било проблем, или че е било нещо лошо. Ако никой не се отказваше от шаха, колко професионални шахматисти щеше да има? Толкоз много че дори някак си да се редуваха кой да печели турнирите и да взима парични награди, пак нямаше да има хляб за всички. Ако всички обичаха планините толкоз много, хижите винаги щяха да са пълни и нямаше да има място за тия дето наистина обичат планините.
Та, много хора дърпат напред в началото много бързо не защото са родени да правят нещо, а просто защото са начинаещи. Учебната крива за новаците е много стръмна. Това значи че каквото и ново нещо да почне човек, много бързо напредва в началото. Дори нещото да не е много за него, пак ще напредне много бързо в началото, но ако не е за него, бързо ще запецне. После е въпрос на шанс дали ще продължи или не. Чист шанс. Зависи кой му е треньор, има ли нещо друго с което би се занимавал ако прекъсне, и т.н. Тото 3, едно от две: прекъсва или не. Това е. Колко от добрите до 12 години играят до 16 години? Тото 3, едно от две: прекъсва или не.
Но темата е много интересна. Има обаче и примери когато някой прекъсва защото иска да опита нещо друго и му е интересно нови неща да пробва (и в тия нови неща ще се наслаждава на стръмната учебна крива в началото). Но и често прекъсват защото им е трудно и си мислят че са много зле, без това да е така.
Това е единствения случай когато отказването е проблемно. Ако има някой за който да е очевидно някакси че ще стане добър шахматист, и да се откаже. Това е проблем, с който треньорите трябва да се справят, да не допускат да има загуби от такъв тип.
Аз знам за много хора в друга области, напр. математика (там е друго обаче, не може да сравняваме директно), за които беше 99% очевидно че ще станат много добри математици, просто без съмнение, но прекъснаха, по 2 причини: или искат пари да правят с програмиране и нещо приложно, или им омръзва. Във втория случай проблем има, и е чисто педагогически, на учителя. Та затова в шаха не трябва да се допуска тези които наистина имат талант, да се отказват (грижа на треньорите).
Интересна тема, има какво още да се каже.