Никой не се наема да се изкаже, защото въпросът за малките деца всъщност е твърде голям.
Преди всичко трябва да се има предвид, че малките деца са именно това - малки деца, и затова за тях книгата няма (а вероятно - уви - и никога няма да има) това значение, което тя има за нас, възрастните.
Действително, когато става въпрос за съвременни деца, е спорно дали трябва да се учи "по книга", или "на компютър".
Аз лично съм търсил и намирал всякакви книги за начална подготовка от руски, украински и дори американски автори (както и някои български, които обаче почти винаги не съдържат нищо оригинално). Никоя от тях досега не ме е "пленила" дотолкова, че да реша: това е книгата, ще се работи само по нея.
Затова постоянно взимам оттук-оттам по нещо, което да използвам.
При всички случаи малките деца не могат да работят сами с цяла книга - но могат да работят с отделен лист. За всяко занятие трябва да разполагат с отделен лист, а може и два или три, ако бързо се справят със задачите върху един лист (побират се 8-12 диаграми на лист)
.
Малките деца, особено когато все още не ходят на училище, решават задачите с химикалка или молив в ръка, като със стрелка отбелязват върху диаграмата как една фигура се премества от едното поле на другото.
Разбира се, такива листове могат да бъдат и обединени в нещо като учебна тетрадка, но това като че ли се оказва по-неудобен вариант, и най-често ползвам именно листове.
Самите задачи трябва да са множество малки, единични упражнения с постепенно нарастваща трудност. (Което от своя страна е трудно: да прецениш коя задача колко трудна ще се окаже. По принцип на най-малките деца не е добре да се дават задачи, за успешното решаване на които те ще трябва да употребят повече от 15 секунди, за малко по-напреднали малки деца вече могат да се дават и задачи, които те да могат да решат след около 1-2 минути обмисляне.)
Комплекти от листове с такива задачи представляват на практика и някои съвременни книги (на автори като Губницкий, Иващенко, Чехов)
Но въпросът наистина е много голям, вероятно ще се връщаме към него и в бъдеще.