by Nikolay Yordanov on Mon Mar 10, 2008 10:08 pm
За ролята на БФШ цитирам Устава на БФШ
" Чл.5. Основните цели на БФ Шахмат са: организиране и провеждане на състезанията от държавния спортен календар, сформиране на национални отбори, обезпечаване на подготовката им и участието им в представителни международни състезания и развитието на шахмата сред децата, учащите се, хората с увреждания и всички граждани на Р България.
Чл.6. Тези цели се постигат чрез следните средства:
6.1. популяризиране на шахмата в България, издаване и разпространяване на шахматна информация, оказване помощ в областта на учебно-тренировъчния процес, подбор и подготовка на шахматни съдии, укрепване и развитие на международните връзки, тясно сътрудничество с Международната федерация по шахмат (ФИДЕ) Европейския шахматен съюз (ЕШС) и Международната федерация по кореспондентен шах (ИКЧФ), повишаване майсторството на шахматистите и др.
.............."
Какво четем дотук - всичко по чл.5 БФШ го прави, макар и понякога да не сме съгласни с някои неща, но, като цяло, чл.5 се изпълнява. Единственият пункт тук, който засяга дискусията ни, е доколко се развива шахмата сред децата, учащите се, доколко се оказва помощ в учебно-тренировъчния процес. Лично мое мнение е, че можем да желаем повече от БФШ в две направления - 1.Лицензиране и категоризиране на треньорите(доколкото си спомням, има го в програмата на президента и би трябвало да се случи). 2.Национална детска школа. По втория въпрос, както се видя и от други дискусии, сред самите шахматисти, треньори, деятели няма ясно разбиране за това от какво точно имаме нужда - от лагер-сборове преди СП и ЕП за деца или от постоянно действаща школа. След като сред клубовете няма поне относително единомислие по тези въпроси, защо да смятаме, че федерацията трябва да направи нещо? Който и от двата варианта да бъде избран, които и да са хората, определени да работят в рамките на една такава структура - било на щат, било на хонорар като лектори - винаги поне половин шахматна България ще си каже, типично по нашенски "гледай тия как ги уредиха". Или ще са още хлапетии, или ще са вече много дърти, или само компютъра гледат какво казва, или не могат да го включват, или им е много ниско Ело-то, или стилът им е недостъпен за децата, или са много несериозни, или прекалено скучни... Идеални хора няма. И докато клубовете не изразяват нужда от подобна структура и форма на обучение за водещите си членове, как да е сигурно, че тя е необходима? Та нали именно клубовете са членове на федерацията, а всички ние просто сме техни членове. Защо подобни инициативи не идват от водещите клубове в страната, с едно-две изключения? Тук логически стигаме до първото противоречие - шахматът е индивидуален спорт, може би по-индивидуален от всеки друг, а за да съществува в обществото, се нуждае от структури. Тези структури, клубовете, започват да живеят свой клубен живот, в рамките на който съвсем не винаги приоритет е да направят някого гросмайстор. Федерацията също няма необходимост да създава гросмайстори - тя просто сформира измежду наличните такива представителните отбори на страната. Отговаряйки си на въпроса кой има нужда от това едно дете да стане гросмайстор, ще си отговорим и на въпроса за нуждата от школи, от работа на децата с водещи състезатели и т.н. Нужда има, на първо място, самото дете и неговото семейство. Нужда има някой треньор или деятел ентусиаст, милеещ за града, клуба, или просто опитващ се да остави някаква шахматна следа.Не е функция на клуб и федерация да създават гросмайстори, тяхната функция е да ги обезпечават и да ги ползват. В Русия създаването на школата на Бареев в качеството му на председател на ДЮКомисия към тяхната федерация породи ред конфликти с треньорите по места. В подобна школа има идея да се занимават явно такива таланти, които са на път да надскочат нивото клуб и да се отправят смело към професионалното поприще. Още едно противоречие с клубовете...Единственият начин, който светът е измислил за изглаждане на подобни противоречия, са конкретните, желателно финансови, стимули. И докато за един треньор на ниско ниво не е стимулиращо детето, което занимава, да стане максимално бързо по-силно от него и след това да си отиде, за да дойдат други, няма да има смисъл нито от национални школи, нито от елитни занимания. А въпросите за формата - онлайн, офлайн - са технически. Всеки трябва да тренира по начин, спомагащ за личното му израстване. Разбира се, едва ли нещо може да замени живия контакт.
По въпроса за подготовката на състезатели над 16 г. възраст - на такава възраст би трябвало да няма тренировки. Би трябвало да има консултации, сътрудничество, обмен на идеи. Ако на 16 един юноша не е почти готов да се запъти към професионална кариера, както казва Остап Бендер "Что же мы видим, товарищи? Мы видим, что блондин играет
хорошо, а брюнет играет плохо. И никакие лекции не изменят этого соотношения сил..." На такава възраст за стремящият се да достигне професионално ниво юноша всеки ден у дома му би трябвало да е като лагер-сбор.
Най-интересният момент в детско-юношеския шахмат за мен са родителите. Когато държавата финансираше почти изцяло процеса на израстване на младите таланти, малцина познаваха техните родители - те, с редки изключения, не се появяваха почти никога на състезания. Сега родителите са един от основните, ако не и основния финансов стълб в българския шахмат, а добре знаем, че който плаща, той поръчва музиката. Несъобразяването с тази реалност от страна на треньори, деятели и функционери е отказало не едно и две деца. В един друг форум описах кой е според мен основния проблем в тази насока, и ще си позволя да го пейстна тук без изменения:
Визия за пътя към успеха
Време е да се спре да се експериментира със системата за провеждане на първенствата - дали да са заедно, дали да не са, дали да има квалификации, дали да няма, и т.н. По-важно е да има постоянна система, която да се знае, че ще функционира поне 5-6 години без изменения. Защото, според мен, не е толкова важно кой точно и как ще се класира за СП и ЕП, а с каква подготовка, нагласа и очаквания ще отиде там, какви ще са последствията при добро и недотам добро представяне и т.н. Много по-важно от системата за определяне представителите ни за СП и ЕП е да бъде изградена у родители и деца ясна визия за пътя към успеха - ако стане шампион, отива на световно, тренировките му стават качествено различни, участва в лагер-сборове, в които иначе не би участвал. Отива на световно, влиза в шестицата - променя се това и това в живота му. Взима медал - променя се това и това. Прави примерно на 13 години ЕЛО 2200 - съответни положителни промени. Трябва родителите да виждат, че ако детето им има талант, те правят нужното и има резултати, то пътя е трасиран. Сега това не е така и затова всеки върви по свой път. Чепаринов мина по един, Йотов по друг, а за някои знаем, че стигайки до задънена според тях улица, се отказаха или са на път да го направят. Повечето родители възприемат спорта като училището - учиш, знаеш повече от другите - имаш 6. Отиваш на олимпиада, решаваш задачите - класираш се за следващ кръг. Вземаш изпита - влизаш в елитно училище. Подобна визия трябва според мен да бъде създадена и в нашия спорт - ясна визия за пътя към успеха. Без такава ще продължаваме покрай отпадащите по естествен селективен път да губим и състезатели с голям потенциал.
Някой би казал, че говоря много, а нищо не предлагам. Затова ще повторя предложението, което направих в изказването си на Общото събрание на БФШ - шампионите на България по класически шах до 8,10, 12, 14, 16 и 18 г. да бъдат освободени с решение на УС от такси за участие на всички турнири на територията на страната за календарната година, през която са шампиони, и да бъдат освободени от такса за картотекиране ва началото на следващата календарна година. По отношение на школа - смятам, че такава има смисъл само ако е постоянно действаща, с прием и , естествено, с изключване... Само до 14-годишна възраст - по-нагоре обясних защо. Ботвиник е казвал в началото на всяка сесия от школата си "шахматами нельзя научить, им можно только научиться." Сам не се ли научиш...Финансиране на школата - конкурс за ръководител, обявен на сайта на БФШ, щатна бройка, т.е. някой, който НЕ ИГРАЕ ПОСТОЯННО ПО ТУРНИРИ. Федерацията следва да обезпечи заплатата на един такъв човек, който да работи с приети с изпит и с доказани резултати в малките възрастови групи, като има и очни занимания 3-4 пъти годишно, и постоянни задочни такива. За всичко останало - настаняване, храна, път, допълнителни лектори, би следвало своя дял да поемат родителите и клубовете. Ръководителят на школата би трябвало да е и водач на СП и ЕП, отделно от административния такъв. Тоест, федерацията да осигури възможността за получаване на знания, а който има сили и възможности да издържи на високо темпо, наложено в една такава школа, да пусне детето си да кандидатства за нея.
По груби изчисления става въпрос за около 20 хиляди лева годишно като разход на федерацията - заплата на ръководителя, осигуровки, разходи за СП и ЕП, командировъчни за очните занимания, разходи за материали...Лошото е, че с малко пари не може да има ефект. Частичен вариант не би бил ефективен.
Толкова с предложенията, очаквам критиката ви.