Ето това вече е съвсем друга дискусия - много по-добре е да се говори за конкретни книги (и при възможност да се даде линк към самата книга), отколкото да даваме аргументи от типа "рейтинга на тази колекция от 435 книги е по-висок, отколкото...".
И аз съм на мнение, че всички споменати от Калин книги в последното му мнение наистина заслужават да бъдат прочетени. Това са
- първият том на Котов с партии на Алехин
- "Учебник за шахматната игра" на Ласкер
- една прекрасна книжка на Разуваев и Мурахвери - избрани партий на Рубинщайн
Всъщност обаче именно последната книга донякъде илюстрира и защо не винаги е полезно да се увличаме по книгите: според думите на Калин
Книгата ми подейства много силно - партиите на Рубинщайн бяха така ясни, планови и просто перфектни, че на човек просто му се приискваше да зареже тактиките и да почне да играе като него...
Сега и аз ще ви дам конкретен пример:
това е позиция от партията на млад и перспективен български състезател, участник в Европейското първенство за деца и юноши, което се провежда в момента в Херцег Нови (Черна Гора).
http://www.cskaclub.com/u/diag/eycc2008-blunder.gifВ тази позиция, с черните фигури, въпреки че е без пешка, нашият състезател обективно не стои по-зле - черните имат достатъчна компенсация поради откритостта на големия диагонал, който може да бъде зает от черния офицер, а и поради слабостта на някои от белите пешки. Позицията не е от най-сложните - няма непосредствени заплахи, нищо не виси...
И ето че със своя 27-ми ход състезателят допуска груба грешка:
27...Те7?? Идеята е ясна и планова - да се сдвоят топовете по линията "D".
Последва елементарната конска вилка :
28.Кc6и след 7 хода нашият състезател бе принуден да се предаде.
Въпросът е : колко книги са ни необходими, за да се научим да не допускаме елементарни двойни удари като този от горния пример? (Това не е упрек към конкретния състезател - подобни грешки е допускал и Рубинщайн, и вероятно именно заради тях, както пише и Калин, не е достигнал до мач за световно първенство)
В списъка и 435 книги, ми се струва, че има едва 2-3 книги, които действително биха ни помогнали да избягваме подобни елементарни грешки. Това са книги, в които обаче почти няма какво да се чете - пълни са с елементарни шахматни задачи, които просто трябва да се решат.
Обаче има доста други книги, които, както вече стана ясно от изказването на Калин, правят толкова силно впечатление на читателя, "че на човек просто му се приискваше да зареже тактиките и да почне да играе като..."
За да допусне такава грешка, нашият състезател за момент вероятно е направил именно това - зарязал е конкретното тактическо мислене, и се е отдал изцяло на общи съображения, каквито се съдържат и в книгите : "има открита линия, добре е да се сдвоят топовете по нея...".
Ако освен общите съображения беше запазил поне малко тактическа бдителност, щеше да види, че сдвояването на топовете е възможно и по няколко други начина:
27...Тd5
27...Тd7
или просто предварително се играе
27...Оb7 и след това вече се продължава да се мисли как по точно да се сдвоят топовете.