by orlin on Wed Dec 24, 2008 9:56 am
Анатолий Карпов (световен шампион 1975 - 1985)
Неговият могъщ инстинкт, умножен с уникален шахматен дар, поражда свъхздрава сплав от психологическиата мощ на Ласкер с безупречната техника на Капабланка. Любимец на Брежнев , ярък символ на "застоя" - последното десетилетие от режима, когато СССР нахлу в Авганистан, а партийната номенклатура, взимайки идеологията "на заем", изцяло се занимаваше с лично забогатяване. В тези години Международната шахматна федерация (ФИДЕ) стана организация, която се управлява от социалистическия лагер и страните на третия свят, а по същество от Съветския Съюз и неговия световен шампион. Корупция, стагнация, цинизъм и конформизъм - типичните черти на съветската действителност в края на комунистическата ера. А Запада прие идеята за мирно съществуване на двете системи и беше готов още дълго време да живее по двойни стандарти. Двата мача за световната титла между Карпов и Корчной (1978 и 1981) е прекрасна илюстрация от този период. Корчной, даже ставайки западен човк и получавайки поддръжката на свободния свят, не успява да противостои на бездушната мощ на съветската машина.