Каква е системата в състезанията по карате нямам представа, но доколкото съм наблюдавал други спортове извън шахмата, общото ми впечатление е, че в другите спортове системите за провеждане на състезания като цяло са доста по-прости от тези в шахмата - т.е. не са толкова математически "изпипани". Все пак шахматистите отдавна се славят с математическите си способности и това очевидно е дало своето отражение и върху състезателните системи, и върху ранг-листата (рейтингите).
(Напоследък на международно равнище отново с математически аргументи се обсъжда една корекция в изчисляването на рейтингите, виж
http://chessbase.com/newsdetail.asp?newsid=5392)
Но по принцип наистина не е лошо да се взима предвид и опитът в другите спортове - тъй като е много вероятно родителите на децата-състезатели по шахмат да са имали някакъв състезателен опит в други спортове и на фона на този техен опит е съвсем естествено швейцарската система, прилагана в шахмата, да им се струва ако не друго, то поне "странна".
Моят опит на участник в и на следящ резултатите от състезания ме е убедил, че швейцарската система дори във вида, в който се прилага в момента, реално е една доста справедлива система - или поне е по-справедлива, отколкото обикновено изглежда в очите на тези, които са в началото на своето запознаване с нея.
Разбира се, става въпрос за швейцарска система, при която са спазени поне първоначалните изисквания - а едно от тях е например броят на кръговете да е около 1/3 от броя на участниците. Когато това не е спазено, неизбежно се получават "странни" ситуации. Ако участниците са твърде малко - например 12-13 участници, които играят 7 кръга - справедливостта на тази система рязко пада.
Особено "фатална" е именно ситуация с 13 участници, които играят 7 кръга - в такъв турнир неизбежно преди последния кръг вече имаме 6 участници, които вече са добавили към своя резултат по една служебна точка, и отделно от това имаме в последния кръг един 7-ми участник, който към момента има набрани около половината точки и който в последния кръг без игра ще получи служебна точка. Така не просто повече от половината участници (7 от 13) получават по една служебна точка (което кара останалите 6 участници да се чувстват ощетени), но и неизбежно имаме участник, който получава шанс да се намеси в борбата за първите места именно с получената в последния кръг служебна точка.
Едно от принципните положения, свързани със швейцарската система (базирана на рейтинга), които част от родителите трудно разбират, е, че тази система
не си поставя за цел да формира двойки на случаен принцип, а точно обратното : целта е формирането на двойките във всеки кръг да е максимално обосновано, да произлиза от принципи и да е еднозначно детерминирано (за да не остават възможности за съдийски произвол). Спазва се принципът на равнопоставеността. При швейцарската система, базирана на рейтинга, стъпка към тази равнопоставеност се прави още в първия кръг. Ако всички участници имат рейтинг (и ако рейтингите им са сравнително равномерно разпределени по скалата), в първия кръг ще наблюдаваме следната картина: състезателят с най-висок рейтинг получава за съперник състезател с рейтинг с около 300 т. (това е примерно число) по-нисък от собствения му, а състезателят с втори рейтинг получава за съперник състезател също с рейтинг с около 300 т. по-нисък от собствения му, и т.н. Идеята е, че всеки състезател от горната половина на таблицата получава в първия кръг съперник, който за него е относително толкова труден, колкото са и съперниците на всички останали от първата половина на таблицата. Същото важи и за състезателите от втората половина на таблицата - всеки от тях получава противник, който е на приблизително еднаква дистанция от него като рейтинг. Същият принцип се спазва и при определянето на противниците за всеки следващ кръг - но вече вътре в рамките на всяка от оформилите се към момента "точкови групи" ("точкова група" е група от състезатели, които към даден момент имат еднакъв брой набрани точки в състезанието.) Така че в това отношение имаме максимално постижимата равнопоставеност на състезателите.
Разбира се, всичко това е постижимо в идеалния случай - когато всички имат рейтинг. Както правилно посочва a_monov "при малките рейтингът в 98% отсътвува". Това донякъде е вина на БФШ - в други европейски страни долният праг на националният рейтинг отдавна е 1000, там почти всички деца, които участват на техните държавни първенства, си имат рейтинг. Другият - и то по-лесен - начин да се въведе критерий за подреждане, който да не е толкова далеч от рейтинга, колкото е прилаганото досега подреждане по азбучен ред, е
да се въдеде подреждане по възраст (по годината и по датата на раждане) - все пак по-голямата възраст, поне при малките деца, е доста по-добър заместител на рейтинга от азбучния ред.
(а иначе конкретно при карате ми се струва, че посоченото от a_monov тяхно правило се прилага с цел да може резултатите от състезанието да се използват и за изработването на някакво класиране по клубове, каквото при нас не се налага да се прави, тъй като си има отделни отборни състезания.)