Хан Крум удвоява територията на Българското ханство. При предшественика му Кардам, или към 803 г., то е обхващало днешна Северна България, Нишко, Загоре, както и земите между Дунав и Карпатите - от Железни врата чак до Днепър. Крум добавя Софийско, поречието на Струма, половин Одринска Тракия, както и лъвския пай - земите на разгромения Аварски хаганат (Трансилвания, Панония, Банат, Браничево, Срем, даже горното течение на Прут - Подолие, Рутения и Татрите - според някои чак до Краков). Омуртаг губи Струмско и завладяната част от Одринска Тракия, поради внезапната смърт на Крум. Маламир добавя Пловдивско. Пресиян значително увеличава териториалните придобивки на юг - прибавя Родопите и излиза на Бяло море, прекъсвайки сухопътната връзка Константинопол-Солун; Кутмичевица (Македония и Южна Албания), излизайки и на Адриетическо море; води и успешни походи на запад към Рашка, присъединявайки земите по горното течение на Морава. България обаче постепенно губи властта си над земите на север от Дунав. Причината е в нахлуващите маджари (главно) и сродни племена - печенеги, узи и др. Още Омуртаг води поход срещу тях, но при него и наследниците му границата бива преместена от Днепър, през Южен Буг, на Днестър, а най-северните области последователно излизат извън контрола на Плиска (Рутения, Татрите и Подолието). Борис губи всички войни, които води, понасяйки териториални загуби, но подобно на Омуртаг неговата сила е другаде. Резултатът е разклатена власт в Седмиградско (Трансилвания), което преминава в чисто номинална такава в земите на север от Дунав, по времето на Симеон. Пресиян удвоява земите на юг от Дунав, но вземайки предвид загубата на контрол над тези на север, територията под директна власт на Крум в 814 г., след разгрома на аварите, е била най-голяма. Във всеки случай, верният отговор е един от двамата - в зависимост от тълкуването на границите на контрол.